Определяне на приложимото законодателство спрямо лице, упражняващо трудова дейност на територията на две държави членки

Изх. № ………………..
До
Дата……………………
……………………..
……………………..
…………………
копие:
Дирекция „Обжалване и управление
на изпълнението”
гр. Велико Търново
На Ваш изх. №1123/28.02.07г.
ОТНОСНО: Определяне на приложимото законодателство спрямо лице, упражняващо трудова дейност на територията на две държави членки
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т.7 на Кодекса за социално осигуряване изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите ( ред. ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) подлежат на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове. Съгласно чл. 40, ал.1, т.1 във връзка с чл. 33 от Закона за здравно осигуряване, за лицата, работещи по договори за управление и контрол здравноосигурителни вноски се дължат върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
След присъединяването на България към ЕС от 01 януари 2007г. страната ни прилага европейското законодателство за социална сигурност. Един от най-важните европейски актове в тази област е Регламент 1408/71, който координира социалноосигурителните схеми на държавите-членки с цел улесняване на миграцията на работници и Регламент 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент 1408/71.
Разпоредбите, регламентиращи кое законодателство следва да се приложи при трансгранични ситуации, спрямо лица, които попадат в приложното поле на Регламент 1408/71, се съдържат вдял втори на Регламента„Приложимо законодателство” от същия.
Когато, в съответствие с разпоредбите на член 14, параграф 2, буква “б”, подточка (i) от Регламент 1408/71, лице, което обичайно е наето или самостоятелно заето на територията на две или повече държави-членки, и което упражнява част от дейността си в държавата-членка, на чиято територия пребивава, е подчинено на законодателството на тази държава-членка.
Предвид горецитираните разпоредби, спрямо лице, което упражнява трудова заетост (което по смисъла на регламента е наето лице) на територията на две или повече държави членки, ще е приложимо законодателството на държавата-членка, на която то пребивава и всички вноски за социална сигурност ще се плащат в тази страна, съгласно нейното законодателство.
Съгласночл. 12а от Регламент 574/72 лице, което упражнява трудова заетост на територията на две или повече държави членки, следва да уведоми за това положение институцията, определена от компетентния орган на държавата – членка, на чиято територия пребивава.
Институцията, определена от компетентния орган на тази държава-членка, издава на съответното лице удостоверение (Е101), в което се посочва, че лицето е подчинено на законодателството на въпросната държава-членка и изпраща екземпляр от удостоверението на институцията, определена от компетентния орган на всяка друга държава-членка на чиято територия съответното лице упражнява част от дейността си.
Компетентните институции/органи на всяка държава-членка са изброени в Приложение 10 на Регламент 574/72. Компетентността по издаване на формуляр Е 101за България принадлежи наНационалния осигурителен институт.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ

Оценете статията

Вашият коментар