Изх. № 24-38-19
Дата: 05.06.2018 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 77.
ОТНОСНО: Определяне на възнаграждение в натура на управител, назначен по договор за управление и контрол
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило с вх. №24-38-19/17.04.2018 г. Ваше писмено запитване, в качеството Ви на пълномощник на управителя на „….“ЕООД, препратено от дирекция ОДОП …, за изразяване на становище по компетентност.
Според фактическата ситуация описана в запитването Ви „…“ ЕООД притежава недвижим имот (самостоятелна къща с двор), който се намира в гр. …. Посочили сте, че в момента имотът се използва „безвъзмездно“ за жилищни нужди от управителя на дружеството, който е и едноличен собственик на дружеството. Същият не заплаща направените от него разходи за газ, ел. енергия, телефон, интернет, вода и др., свързани с ползването на имота. Уточнили сте, че за тези разходи дружеството получава фактури от съответните доставчици, поради което те се осчетоводяват текущо като разход за дружеството. Пояснили сте, че за въпросния актив се начисляват счетоводни амортизации, но е преустановено начисляването на данъчни амортизации, защото активът не се използва за дейността на дружеството.
В запитването Ви е посочено също, че г-н … има сключен договор за управление на дружеството, по силата който получава месечно възнаграждение, но самият договор не е приложен. В тази връзка не може да се направи извод защо имотът е предоставен „безвъзмездно“ на управителя, както и на какво основание е прието, че при ползването му за лични нужди е налице възнаграждение в натура в негова полза, което да се формира от всички консумативни разходи, свързани с ползването на недвижимия имот, за които се получават фактури на името на дружеството.
Във връзка с описаната в запитването Ви фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. В базата за определяне на възнаграждението в натура трябва ли да се включват следните разходи: счетоводно начисляваните месечни амортизации на актива; дължимите за имота данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци; сключената и плащана от дружеството застраховка на сградата; разходи за аварийни ремонти, които се налагат независимо от това дали се ползва или не се ползва имотът – например: ремонт на покрива, ремонт фасада и пр.?
2. Правилно ли се осчетоводяват всички консумативни разходи във връзка с ползването на имота като текущ счетоводен разход за дружеството без със тях да се преобразува годишният финансов резултат в посока увеличение?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
1. По първи въпрос:
На основание чл. 16, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Следователно определянето на вида на дохода, за целите на данъчното му облагане, има изключително важно значение.
Освен това, в зависимост от формата на плащане, доходите се класифицират на парични и непарични, като непаричните доходи се остойностяват в български левове към дата на придобиването им по пазарна цена (чл. 10, ал. 2 и 4 от ЗДДФЛ). За целите на данъчния закон, „пазарна цена“ е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – § 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ. На това основание „пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
В конкретния случай безспорно става въпрос за отношения между свързани лица и ползването на имота изцяло за личните нужди на физическото лице без заплащане, представлява непаричен доход. Тези отношения не могат да се определят като „безвъзмездни“, тъй като възникват именно защото лицето е управител и/или собственик на дружеството. Размерът на непаричния доход следва да се определи в съответствие с цитираната по-горе разпоредба, а не на база извършените от дружеството разходи за имота (счетоводни амортизации, платени данъци, такси и т.н.). Необходимо е да се има предвид, че редът и начинът за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, във връзка с § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, са определени с издадената от министъра на финансите Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени от 14 август 2006 г. (Обн., ДВ, бр. 70/2006 г.).
Доход за физическото лице са и сумите, които се плащат от дружеството за разходените от него консумативи при ползването на имота за лични нужди (ел. енергия, вода, газ и пр.). Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, според която доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. В случая очевидно е налице споразумение между физическото лице и дружеството – платец на неговия доход, консумативните разходи за ползвания от него имот да се плащат директно на съответните доставчици на ел. енергия, вода, газ и пр. Необходимо е да се има предвид, че при равни други условия разходите, свързани с ползването на недвижимия имот, в т.ч. и дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, биха били за сметка на физическото лице. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 231, 232 и 245 от Закона за задълженията и договорите, които касаят договорите за наем и заем за послужване. В конкретната хипотеза обаче, тези разходи се поемат от собственика на имота (дружеството), поради което имат характеристиките на доход за физическото лице, което го ползва изцяло за лични нужди. При определяне на датата на придобиването на дохода от физическото лице следва да се прилагат чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ (чл. 11, ал. 3, изр. второ от ЗДДФЛ).
В случай че за да извършва функциите си на управител на дружеството физическото лице се нуждае от жилище в гр. София и дружеството му го предоставя, като успоредно с това покрива всички разноски, свързани с ползването му, облагането е по реда, предвиден за доходите от трудови правоотношения. Това е така, тъй като на основание § 1, т. 26, б. „з“ от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9 от закона, се определят като трудови. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Иначе казано, в този случай както пазарната цена на непаричния доход за ползването на имота, така и платените от дружеството разходи за консумативи, следва да се добавят към паричното възнаграждение по договора за управление и контрол за съответния месец и да се облагат по правилата на ЗДДФЛ, относими към този вид доход.
От друга страна, ако ползването на имота няма отношение към управленските функции на лицето в „…“ ЕООД и то не се нуждае от жилище в гр. …, за да управлява дружеството – данъчното третиране следва да се съобрази със становището, изразено в писмо наш изх. №24-38-6/13.03.2017 г. по повод отправено от Вас запитване за ползването на фирмен имот от собственик на дружеството, който не упражнява личен труд в дружеството под каквато и да е форма. Фактът, че това лице вече има сключен договор за управление и контрол със собственото си дружеството не игнорира автоматично възможността, освен възнаграждение за дейността си като управител, да получава и дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата.
Не на последно място следва да се има предвид, че съгласно чл. 77 от ЗДДФЛ при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
По втори въпрос:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане. По принцип разходите за възнаграждения по правоотношения между дружество и физическо лице, които попадат в кръга на трудовите правоотношения по смисъла на §1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ участват при формирането на счетоводния финансов резултат, който предвид изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО е базата за определяне на данъчния финансов резултат и съответно на корпоративния данък.
Данъчното третиране по реда на ЗКПО на консумативните разходи, свързани с ползването на имот, собственост на предприятието, е в зависимост от това дали същите се квалифицират като възнаграждение за извършена от управителя работа в полза на дружеството или нямат такъв характер, а по-скоро представляват насочване на средства от дружеството към управителя (собственик).
Това означава, че когато платените от дружеството консумативни разходи са елемент на възнаграждението на лицето, обложени са по ЗДДФЛ за съответния месец и това е оформено документално, същите се третират като признати за данъчни цели счетоводни разходи.
В хипотеза, в която попадат случаите, при които без да е налице престация от страна на управителя и едноличен собственик (която може да се приеме като възнаграждение за работата му), дружеството извършва разходи в негова полза, се касае за „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Тези разходи не са признати за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 11 от ЗКПО, третират се като дивидент по смисъла на § 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ, който подлежи на облагане с окончателен данък съгласно чл. 38 от ЗДДФЛ, а данъчно задълженото лице, извършило скрито разпределение на печалбата, подлежи на имуществена санкция съгласно чл. 267 от ЗКПО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/