определяне размера на месечния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за лице, което е осигурено върху доходи от дейност на различни основания по чл. 4 от КСО

3_1677/23.05.2012 г.
КСО, чл. 6, ал. 10
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6
Относно: определяне размера на месечния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за лице, което е осигурено върху доходи от дейност на различни основания по чл. 4 от КСО
Постъпило е писмено запитване с относно приложението на здравноосигурително законодателство.
Според изложеното в запитването за месец март 2012 г. задълженото лице подлежи на осигуряване като ликвидатор върху минималния осигурителен доход за съответната квалификационна група професии по основната икономическа дейност на следните търговски дружества:
– „ГК” АД – в ликвидация – върху 620 лв.;
– „КИГ” ЕООД – в ликвидация – върху
522 лв.;
– „УТ” ЕООД – в ликвидация – върху 800 лв.
За същия месец подлежи на осигуряване и като самоосигуряващо се лице като е избрало да се осигурява авансово и за общо заболяване и майчинство върху месечен минимален осигурителен доход от 420 лв. Поради заболяване на детето му през този месец има издадени първични болнични листове за периодите от 05.03.2012 г. до 09.03.2012 г. и от 15.03.2012 г. до 21.03.2012 г.
Във връзка с гореизложеното поставя следните въпроси:
1. Какъв е размера на осигурителния му доход за отработените от него дни през месец март 2012 г. за отделните правоотношения и общо за месеца? Същият превишава ли максималния размер на месечния осигурителен доход за 2012 г.? Следва ли да бъде намален месечния осигурителен доход като самоосигуряващо се лице и до какъв размер?
2. Какъв е размера на осигурителния му доход за дните във временна неработоспособност (10 дни) за отделните правоотношения и общо за месеца? За чия сметка са здравноосигурителните вноски за тези дни по отделните правоотношения и в какъв размер?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДР. бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 21/2012 г.), Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 16/2012 г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 16/2012 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2011 г.) изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначисленитеи други доходи от трудова дейност. На основание чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейност на различни основания по чл. 4 от същия кодекс, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Следва да се отбележи, че ликвидаторите попадат в кръга но осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Важно е да се посочи, че месечният осигурителен доход от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се формира при спазване на следната последователност:
1. Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии;
2. доход, получен за сметка на социалните разходи;
3. осигурителен доход за периодите на временна неработоспособност или за бременност и раждане.
От разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО следва, че месечният осигурителен доход през месец март 2012 г. на задълженото лице е сбора от осигурителните му доходи като ликвидатор на посочените дружества и месечния му доход като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия.
Осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за по-високия осигурен риск, включващ и общо заболяване и майчинство, не внасят осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, поради което в тези случаи месечният осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се определя пропорционално на отработените дни (арг. от чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).
Освен това следва да се отбележи, че натрупването на доходите до максималния осигурителен доход се извършва без оглед на обстоятелството за колко дни той е реализиран, т.е. принципът за пропорционалност при определяне на максималния осигурителен доход е неприложим. В осигурителното законодателство липсват разпоредби, указващи пропорционалното изчисляване на максимален размер на осигурителен доход на база отработени дни.
Следователно в настоящия случай при определяне на месечния осигурителен доход на лицето за месец март 2012 г., върху който се дължат осигурителни вноски, първо се взема предвид осигурителният доход за отработеното време като ликвидатор и дохода по чл. 40, ал. 5 от КСО, след което се прибавя доходът на самоосигуряващото се лице за дните, през които същото е упражнявало трудова дейност.
При коректно изчисляване на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски по горепосочената поредност, общият му размер за месец март на 2012 г. следва да бъде в размер на 1817,99 лв., който е по-малък от допустимия максимален осигурителен доход 2000 лв.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО за лицата във временна неработоспособност поради болест доходът, върху който се дължат здравноосигурителни вноски е минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската (4,8 но сто), като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение. Осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, са в същия размер и се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО (съответно § 22о от ПЗР на КСО) осигурителните вноски се дължат по реда на чл. 40, ал.1, т. 1 от ЗЗО, т.е. върху доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО и се разпределят между работодател и работник в съотношение 60/40 (4,8 на сто/3,2 на сто).
Следва да се има предвид, че при определяне на месечния осигурителен доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски, следва да се прибави и доходът, върху който се дължат такива за дните, през които лицето получава парично обезщетение за временна неработоспособност от структурите на НОИ като наето лице.
В настоящия случай, с оглед ограничаване на месечния осигурителен доход за месец март на 2012 г. за здравно осигуряване до максималния месечен размер, който е 2000 лв., към дохода за отработените 12 дни и възнаграждението по § 22о от ПЗР на КСО за 6 дни се прибавя доходът за 4 дни във временна неработоспособност, върху който се дължат здравни вноски като наето лице. Разликата до 2000 лв. е доходът, върху койтосамоосигуряващото се лице дължи здравноосигурителни вноски в размер на 8 на сто.

Оценете статията

Вашият коментар