Осигуряване на акционер, който е и изпълнителен директор на

2_1020/ 29.09.2015
КСО – чл. 10;
чл.4, ал.1, т.7;
чл. 6, ал. 2, ал.3;
чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6;
§ 1, т. 3 от ДР;
ОТНОСНО: Осигуряване на акционер, който е и изпълнителен директор на
акционерното дружество
В запитването е поставен въпроса: акционер в еднолично акционерно дружество (ЕАД) и в акционерно дружество (АД), който е и изпълнителн директор на дружествата, следва ли да се осигурява и на какво основание.
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното принципно становище:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (чл. 1 от КСО). В същия нормативен акт e дадено легалното определение на понятието „осигурено лице” и се регламентират кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, т. 3 от ДР на КСО.
“Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От легалната дефиниция и разпоредбите на КСО се извличат, задължителните условия, определящи които трябва да са налице, за да третираме едно лице като осигурено за целите на ДОО: упражняване на трудова дейност, внесени или дължими вноски, наличие на правна норма. За да се определи дали лице е осигурено за целите на ДОО, разгледаните задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от с.з. и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на задължително осигурените по КСО лица е регламентиран в чл. 4 и чл. 4а от кодекса.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
За тези лица, включително изпълнителният директор, осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл.6, ал.3 от КСО).
Като „неначислени възнаграждения” на лицата, които осъществяват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества се определят дължими възнаграждения, които не са начислени, с други думи не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в Закона за счетоводството. Не е непременно задължително възнаграждението да се дължи по договора за управление, в зависимост от вида на търговското дружество, възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин (Указание № 24-00-10/10.03.2010г. на Изпълнителния директор на НАП, публикувано на интернет страницата на агенцията: www.nap.bg).
На основание изложеното, обстоятелството, че едно физическо лице е вписано като изпълнителен директор не е достатъчно, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10, ал.1 от КСО, това задължение ще възникне от деня, в който лицето започне упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО и при наличие на изплатени, начислениили договорени/определени по съответния ред възнаграждения.
Физическите лица, притежаващи акции в акционерни дружества не са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Осигуряването им се определя в зависимост от характера на трудовата дейност, която упражняват в акционерното дружество. Ако акционерът получава възнаграждение/има договорено или определено от дружеството за работа без трудово правоотношение, той следва да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО. Съгласно цитираните разпоредби лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец се осигуряват за фонд „Пенсии”, ДЗПО. Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и са осигурени на друго основание през съответния месец, се осигуряват по горния ред независимо от размера на полученото възнаграждение.
В заключение следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО, както и наличието на изплатени, начислени или неначислени възнаграждения с оглед дължимостта на осигурителните вноски се установява от органите по приходите на Националната агенция за приходите (НАП) за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Оценете статията

Вашият коментар