Осигуряване на чужденци, специализиращи в България

КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 9 и чл. 6, ал. 3
ОТНОСНО: Осигуряване на чужденци, специализиращи в България
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. …………/01.06.2018 г., Ви уведомявам за следното:
В запитването посочвате, че в ……… университет – ….. се обучават специализанти, които са зачислени по реда на Наредба № 34/29.12.2006 г. и Наредба № 1/22.01.2015 г., нямат сключени трудови договори и не получават възнаграждения. Интересувате се, каква е възможността за осигуряването им по време на специализацията и зачитането на този период за трудов стаж.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по държавното обществено осигуряване, изразявам следното становище:
Номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването и условията и редът за провеждане на обучение и придобиване на специалност в здравеопазването, както и финансирането му, се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана са министъра на образованието и науката и с министъра на финансите (чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето). Във връзка с чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето е издадена Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Съгласно чл. 11 от същата наредба финансирането на обучението на специализанти се осъществява на следните видове места:
1. финансирани от държавата;
2. срещу заплащане;
3. заемани по реда на чл. 20 Наредба № 34 от 29.12.2006г.;
4. финансирани от друг източник;
5. за чужденци.
В чл. 42, ал. 1 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. е указано, че чужденците се обучават за придобиване на специалност срещу заплащане по реда на чл. 95 от Закона за висшето образование.
Наредба № 34 от 29.12.2006 г. е отменена с § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн. ДВ, бр. 7 от 27 януари 2015 г., в сила от 31.01.2015 г.).
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. обучението за придобиване на специалност, при която се извършват лечебно-диагностична дейност или здравни грижи, наричана за краткост “клинична специалност“, се осъществява въз основа на сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за обучение по съответната специалност на длъжност за специализант, посочена в чл. 17, ал. 1. Според ал. 4 на разпоредбата (нова – ДВ, бр. 83 от 2015 г.), обучението за придобиване на клинична специалност от чужденци, които не са граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария и не са с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, или с предоставено право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут и които не са чужденци от българска народност, се провежда въз основа на сключен договор за обучение между висшето училище, базата за практическо обучение и специализанта при спазване на изискванията на чл. 15, ал. 2.
В § 1 от ПЗР към новата наредба е указано, че специализантите, приети по реда на отменената наредба могат да:
?продължат обучението си при условията, при които са приети, без да се прилагат по отношение на тях разпоредбите на чл. 11а от отменената Наредба;
?продължат обучението си по реда на тази наредба, като в тримесечен срок от влизането й в сила сключат трудов договор на пълно работно време по реда на чл. 11, ал. 1 с база за обучение.
Специализантите, които се обучават въз основа на сключен трудов договор съгласно Кодекса на труда (КТ) се осигуряват за фондовете на ДОО по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, определен за работниците и служителите. По отношение на специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето, който не е трудов по смисъла на Кодекса на труда, в чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО има предвиден специален ред, по който да се осигуряват.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.
От текста на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО е видно, че в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване, попадат специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.
Следователно, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски по този ред е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия:
?лицето да има статут на „специализант”;
?специалността за която се обучава, да фигурира в номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
?специализантът да получава възнаграждение, което да е предвидено в договора за обучение за придобиване на специалност.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната (чл. 6, ал. 3 /изм. ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./ от КСО). Вноските се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 1, т. 4 и ал. 3, т. 7-10 от КСО.
На основание чл. 9, ал. 1,т. 2 (изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., посл. изм. – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) от КСО за осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната. Когато възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално.
Предвид изложеното, специализантите, обучаващи се по договор за обучение за придобиване на специалност, които нямат определено възнаграждение, не попадат сред лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО и не подлежат на задължително осигуряване по този ред.
Въпросът относно зачитането на трудовстаж за периодите на обучение за придобиване на специалност е от компетентността на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика, на която е възложен цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399, ал. 1 от КТ).

Оценете статията

Вашият коментар