осигуряване на виетнамски граждани, наети по трудов договор от български работодател

3_3637/03.08.2009 г.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3
Наредба № Н-8, чл. 3
Относно: осигуряване на виетнамски граждани, наети по трудов договор от български работодател
Според изложеното в запитването „Х” ООД е получило разрешение за наемане на виетнамски работници за три години. За този период дружеството ще сключи с тези лица трудови договори. Във връзка с това се поставят следните въпроси:
1. Следва ли дружеството да внася осигурителни вноски за наетите по трудов договор виетнамски граждани при положение, че няма сключена спогодба за социално осигуряване между правителствата на Република България и Социалистическа република Виетнам?
2. С какъв статут на пребиваване в България ще се считат наетите по трудов договор за три години виетнамски граждани?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.42/2009 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 42/2009г.), Наредба № Н-8за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ бр. 1/2006г., изм. ДВ бр.3/2009 г.), изразяваме следното становище:
Видно от представената фактическа обстановка дружество „Х” ООД е получило разрешение за наемане на виетнамски работници за период от три години и със същите ще сключи трудови договори по българското законодателство.
Съгласно чл. 73 от Закона за насърчаване на заетостта трудовите и осигурителните отношения на чужденци, наемани на територията на Република България от местни работодатели, се уреждат по условията на българското трудово и осигурително законодателство (чл. 73 от ЗНЗ).
По отношение на осигурителния режим при сключен трудов договор с чужденец националното законодателство предвижда следното:
Относно социалното осигуряване:
В Кодекса за социално осигуряване (КСО) не е направено разграничение на лицата в зависимост от тяхното гражданство, поради което при сключване на трудов договор с чужд гражданин се прилагат разпоредбите на КСО, както за българските граждани.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. За тези социални рискове се осигуряват и работещите по втори или допълнителен трудов договор (чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО). Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от пет работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест (чл. 4, ал. 2 от КСО).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците и служителите се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечнивъзнаграждения на лицата, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Съгласно чл. 6, ал. 1 от КСОот 01.01.2009 г. размерите на осигурителните вноски за работниците се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, както следва:
1. осемнадесет на сто за фонд “Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещи при условията на I или II категория труд – 21 на сто;
2. тринадесет на сто за фонд “Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещи при условията на I или II категория труд – 16 на сто;
3. 3,5 на сто за фонд “Общо заболяване и майчинство“;
4. едно на сто за фонд “Безработица“;
5. от 0,4 до 1,1 на сто за фонд “Трудова злополука и професионална болест“, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.
Осигурителната вноска за фонд “Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя между работодателя и осигуреното лице така:
а) 8 на сто за сметка на осигуреното лице;
б) 10 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд – 13 на сто;
Осигурителната вноска за фонд “Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959г., се разпределя между работодателя и осигуреното лице така:
а) 5,8 на сто за сметка на осигуреното лице;
б) 7,2 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд – 10,2 на сто.
Осигурителната вноска за фондовете “Общо заболяване и майчинство“ и “Безработица“ се разпределя в съотношение 60:40.
Осигурителните вноски за фонд “Трудова злополука и професионална болест“ са за сметка на осигурителите (чл. 6, ал. 6 от КСО).
За лицата, родени след 31 декември 1959 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл.127, ал.1 от КСО). Осигурителната вноска за допълнителното задължително пенсионно осигуряване е в размер на 5 на сто и с размера й се намалява вноската за държавното обществено осигуряване за лицата, родени след 31 декември 1959г. (чл.157, ал.2 от КСО). Същите се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва: за сметка на осигурителя – 2,8 на сто и за сметка на осигуреното лице – 2,2 на сто.
Относно здравното осигуряване:
Според чл. 23 от Закона за чужденците в Република България пребиваването на чужденците в страната е краткосрочно или дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизане в страната. Дългосрочното пребиваване е продължително – с разрешен срок до една година, и постоянно – с разрешен неопределен срок.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна”. Според чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
Здравното осигуряване на лицата, които получават доходи по трудови правоотношения се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски за лицата, наети по трудови правоотношения, са в размер на 8 на сто (чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г.) върху осигурителния доход, определен в съответствие с разпоредбите на КСО, като се внасят от осигурителите и осигурените лица в съотношението 60:40 (§ 93, т. 2, б. „а” от Закона за държавния бюджет на Република Българияза 2009 г.).
Относно вноските за фонд „ГВРС”:
Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони чл. 2 от ЗГВРСНР. Размерът на вноската за фонд „ГВРС”, който се определя със ЗБДОО, е 0,1 на сто върху брутното трудово възнаграждение, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, като вноската се дължи изцяло от работодателя (чл. 20, ал. 3 от ЗГВРСНР). Не се осигуряват във фонд „ГВРС” работниците и служителите, които са:
1. съдружници в търговското дружество;
2. членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.
На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н–8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в компетентната териториална дирекция на НАП от работодателя се подават данни за осигуряването на наетите по трудов договор лица с декларации образец № 1 за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца. На основание чл. 3, ал. 3 от тази наредба същият е задължен да подава ежемесечно и декларация образец 6 за размера на дължимите осигурителни вноски и данъка по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който същите са били дължими.
Следва да се има предвид, че горецитираните разпоредби са приложими във всички случаи без оглед на това, дали има сключени двустранни договори в областта на социалното осигуряване, в които обикновено е заложена клауза за взаимно признаване на придобития осигурителен стаж в двете страни при пенсиониране.
Поставеният въпрос за статута на пребиваване на виетнамските граждани, с които ще бъдат сключени трудови договори е извън компетентността на Националната агенция за приходите.

1/5

Вашият коментар