3_1276/20.03.2009 г.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1
Относно: осигуряване по договор за управление и контрол
Според изложеното в запитването, осъществявайки дейността си „Х” АД е
сключило договор за управление на четири юридически лица – „А” ЕООД, „Б” ЕООД, „В” ООД и „Г” АД.
По партидите на същите дружества в Агенцията по вписванията е записано обстоятелството, че техен управител е юридическото лице „Х” АД. Договорът за управление включва и пълно счетоводно и юридическо обслужване на дружествата.
„Х” АД се представлява от управител съгласно сключен с дружеството договор за управление срещу определено възнаграждение и от собствениците на акционерния капитал, които са физически лица, неполучаващи възнаграждение, а го представляват в качеството си на собственици, както заедно, така и поотделно. Функциите по управлението на горепосочените дружества ще се осъществява чрез управляващия на акционерното дружество. Във връзка с това се поставят следните въпроси:
1. На какво осигуряване подлежи и къде управителя на „Х” АД?
2. На какво осигуряване подлежат и къде собствениците на акционерния капитал на„Х” АД , т.е. физическите лица, които нямат договори за управление и представляват единствено дружеството в качеството им на собственици на капитала?
3. Възникват ли други задължения за осигуряване по повод управлението на посочените дружества и на какво основание?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 109/2008 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 110/2008 г.) изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (доп. ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително осигурени за всички осигурени социални рискове са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица, се определя съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и 4 от кодекса. Осигурителният доход е полученото или начисленото, но неизплатено възнаграждение по договора, но не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и не по-голям от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. За 2009 г. е определен максимален осигурителен доход в размер на 2000 лева. С промените, въведени в КСО от 01.01.2009 г., от кръга на лицата, чиито възнаграждения се намаляват с разходи за дейността при определяне на осигурителния доход, върху който се дължат вноски за държавно обществено осигуряване, са изключени задължително осигурените по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (чл. 6, ал. 4 от КСО). Изменението е с цел синхронизиране разпоредбите на КСО и ЗДДФЛ във връзка с приравняването на правоотношенията по договорите за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятията като трудови такива с оглед облагането на същите с данъци и осигурителни вноски.
Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване за 2009 г. в размер на 5 на сто (2,8 на сто за сметка на осигурителя и 2,2 на сто за сметка на осигуреното лице).
Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа по договор за управление и контрол на търговски дружества се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Върху дохода, върху който се изчисляват вноски за държавното обществено осигуряване се изчисляват и вноските за здравно осигуряване. Осигурителната вноска за здравно осигуряване за 2009 г. е в размер 8 на сто и се разпределя в съотношение 60:40 между осигурител и осигурено лице или 4,8 на сто за сметка на осигуряващия и 3,2 на сто за сметка на осигуреното лице.
По този ред се осигуряват и членовете на съвета на директорите на акционерни дружества, които са изпълнителни членове и имат определено възнаграждение. В чл. 244,ал. 4 на Търговския закон (ТЗ) е посочено, че съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове и определя възнаграждението им. Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите (чл. 244, ал. 7 от ТЗ).
Допълнително е уточнено, че управлението на дружеството е основано на едностепенната система, регламентирана в чл. 244 от ТЗ. На основание разпоредбата наал. 4 от същия член акционерното дружество е възложило управлението на дружеството на изпълнителен член, който се определя в запитването като „управител”. Следователно осигуряването на същия следва да се извършва на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 като изпълнител по договор за управление и контрол на „Х” АД.
Следва да се отбележи, че пенсионерите, получаващи доходи по договор за управление и контрол не могат да се възползват от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, даваща право за осигуряване по свое желание, тъй като те не попадат в кръга на осигурените лица по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 на същия член. Следователно върху начислените и изплатени възнаграждения на управителите, получаващи пенсия се дължат при всички случаи осигурителни вноски, регламентирани в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Следва да се има предвид, че договорът за управление на търговско дружество представлява полагане на труд без трудово правоотношение и е възмезден по своя характер- управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. Поради това, осигуряването на изпълнител по договор за управление и контрол, не може да се определя пропорционално на отработеното време посредством клауза за непълно работно време, което би било допустимо при трудов договор.
По втори въпрос:
От описаната фактическа обстановка е видно, че собствениците на акционерния капитал в дружеството го представляват, но не получават възнаграждения за това. В съответствие с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. Видно от цитираната разпоредба е, че в същата не са включени собствениците на капитала на акционерните дружества. Следователно те не подлежат на задължително обществено осигуряване за доходите си като акционери.
По трети въпрос:
Ако на членовете на съвета на директорите се изплащат възнаграждения за участие в заседанията на същия, върху тях се дължат задължителни осигурителни вноски по договор за управление и контрол за дните в заседания.
За лицата, получаващи доходи за работа като изпълнители по договор за управление и контрол осигурителите ежемесечно подават данни за осигуряването по Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. на Министъра на финансите. Данните се подават с Декларация обрИзх. № 1 “Данни за осигуреното лице“ за всеки месец не по-късно от деня, следващ датата, на която са изплатени възнагражденията. В случай, че възнагражденията са начислени, но не са изплатени до края на месеца, през който е извършено начисляването, данните се подават най-късно до 1-во число на следващия месец. Данните се подават с попълнен код 10 в т. 12 “Вид осигурен“. В позиции 4 и 5 на т. 16 “Работни дни в осигуряване – общо“ се попълва 0. За тези лица не се попълват точки 16.7 “Отработени часове – общо“ и т. 16.8 “Часове положен извънреден труд“. Лицата, които получават възнаграждения само за участие в заседание, подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО само за дните, през които е имало заседание през месеца. За тях задължително в точка 14 “Ден, от който осигуряването е възникнало“ и точка 15 “Ден, от който осигуряването е прекратено“ се попълват дните, през които са осигурени. Попълнените дни в точка 14 и 15 трябва да отговарят на дните, попълнени в позиция 2 и 3 на т. 16 “Дни в осигуряване – общо“.