3_1454/30.03.2009 г.
ЗМДТ, чл. 71, т. 3
ДОПК, чл. 129
ДОПК, чл. 162, ал. 2, т. 3
ОТНОСНО: освобождаване от такса битови отпадъци по реда на Закона за местните данъци и такси
Предмет на запитването е въпроса има ли законно основание Община Л. да събира такса битови отпадъци от жителите на с. Д. и длъжни ли са те да заплащат такава при положение, че в селото няма сметище повече от 4 години. Лицето притежава писмен отговор от кмета на населеното място, в който се посочва, че считано от 19.10.2005 г. сметището на селото е закрито. Съгласно Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Л. за 2008 г. и Решение на Общински съвет в гр. Л. е определено за имотите, находящи се в с. Д. да се заплаща само такса за „поддръжка и експлоатация на депо” в размер на 1,7 промила. В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. След като в с. Д. няма сметище, т.е. общината не предоставя услуга по експлоатация и поддръжка на депо, законно ли е събирането на такса за битови отпадъци от жителите на селото, имайки предвид разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ?
2. В случай, че таксата за битови отпадъци е събрана без законно основание, как следва да бъдат възстановени сумите за платените такси за периода от 20.10.2005 г. до 31.12.2008 г.?
При така изложената фактическа обстановка съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр. 105/2005 г., посл. изм. ДВ, бр. 12 от 13.02.2009г.) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ, обн. ДВ, бр.117/1997г., посл. изм. ДВ, бр. 105/2008г.) изразяваме следното становище:
Нормативната уредба на таксата за битови отпадъци по Закона за местните данъци и такси е изградена върху принципа, съгласно който такса се заплаща за предоставена услуга. Такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места (чл.62 от ЗМДТ). Чл. 64 от ЗМДТ определя лицата, задължени да заплащат такса за битови отпадъци – това са собствениците и вещноправните ползватели на имоти.
Облекченията по отношение на таксата за битови отпадъци са предвидени в чл. 71 от същия закон, съгласно който не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
От началото на 2004 г. хипотезите на освобождаване или облекчения при заплащане на таксата за битови отпадъцине се уреждат от закона, а с наредби на общинските съвети (чл. 8, ал. 5 и ал. 6 и чл. 9 ЗМДТ). От 01.01.2006 г. администрирането на местните данъци и таксата за битови отпадъци сеосъществяваизцяло от общините (чл. 4 ЗМДТ).
В тази връзка, освобождаване от такса за битови отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ или в случаите, предвидени в Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, която се приема от Общинския съвет.
Законовото основание за освобождаване от такса смет по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ е, когато няма съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци или не се поддържат депа за битови отпадъци. В тежест на лицата, които оспорват това обстоятелство, е да докажат, че такава услуга не се извършва и няма основание за заплащане на такса.
Законът предоставя в компетентност на общинските съвети определянето и реда за заплащане на таксите, вкл. на таксата за битови отпадъци. За целта общинските съвети издават наредби (чл. 9 от ЗМДТ). С наредбата по чл. 9 общинският съвет определя и реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на такса (чл.8, ал.5 ЗМДТ), както и реда, по който отделни категории лица се освобождават от заплащане на такса (чл.8, ал.6 ЗМДТ).
В тази връзка , респ. НАП, нямат правомощия относно процеса на определяне и администриране на таксата за битови отпадъци. Възражения срещу определени задължения за такса битови отпадъци, включително в случаите, в които услугата не се предоставя, следва да се отправят до кмета на общината. По отношение на таксата за битови отпадъци следва да се има предвид, че същата се установява с акт на кмета на общината (чл. 9б от ЗМДТ) по реда на Административно-процесуалния кодекс (АПК). Този акт се обжалва по реда на АПК – в 14-дневен срок пред Областния управител чрез кмета на общината.
В случай, че таксата за битови отпадъци се окаже незаконосъобразно събрана за имота, находящ се в с. Д., то тогава задълженото лице ще има възможност да подаде Искане за прихващане или възстановяване на недължимо внесени суми по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК общинските такси, установени по основание със закон са публични общински вземания, поради което процесуалният ред за събирането, респ. възстановяването на такса битови отпадъци е този, предвиден в ДОПК.
‘