Изх. № 24-39-41 Дата: 25.06.2020 год. ЗДДС, чл. 29, ал. 2; ЗДДС, чл. 118, ал. 1; Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1; Наредба № Н-18/2006 г., чл. 4, т. 4.
ОТНОСНО: отчитане на такса за допълнителен багаж при продажба на самолетни билети съгласно Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)
В Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е получено по електронен път Ваше писмо, препратено от дирекция ОДОП, което е заведено в общия деловоден регистър с вх. №М-24-39-41/09.03.2020 г.
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
„…………………“ АД (Дружеството) е лице регистрирано и съществуващо по българското законодателство, чиято основна търговска дейност се изразява в наземно обслужване на Летище „…………..“. Дейностите по наземно обслужване, предоставяни от дружеството, включват: регистрация на пътници и багажи, товарене и разтоварване на въздухоплавателни средства, търсене на изгубени багажи и други. При необходимост пътник на авиокомпания …………… да заплати допълнителна такса към самолетния билет за чекиране, промяна на полет или багаж, сумите се заплащат от дружеството посредством дебитна карта чрез система на …………., като размерът на таксите е определен от авиокомпанията. След извършване на плащането системата генерира документ, удостоверяващ плащането в два екземпляра – един за пътника и един за дружеството. Документът съдържа номер и дата на резервацията, номер на полета, име на пътника и размер на таксите. При предоставянето на този документ на пътника, той заплаща сумата към дружеството. За предоставената услуга дружеството издава фактура към авиокомпанията в края на всеки месец, съгласно договор за наземно обслужване. Според информация в сайта на авокомпанията в цената на самолетния билет е включен само един багаж с размери 40/20/25 сантиметра, както и всички летищни такси. Срещу заплащане всеки пътник може да добави и друг багаж, който се таксува допълнително по тарифи, определени от авиокомпанията.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Следва ли да бъде издаден фискален бон за събраната такса за допълнителен багаж?
Предвид изложената фактическа обстановка и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Общото правило, заложено в чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е, че всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Задължение за регистриране и отчитане на продажбите/доставките на стока или услуга чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) в търговските обекти е налице, когато плащането е извършено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. изключение от това задължение е предвидено, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Дейностите, респективно лицата, освободени от задължението за документиране на продажбите си чрез касови бележки от ФУ/ИАСУТД, са изчерпателно изброени в чл. 4 и чл. 5 от наредбата.
Видно от разпоредбата на чл. 4, т. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва продажби на самолетни билети.
С оглед на това, за да се отговори на въпроса дали трябва да бъде издаден фискален бон за събраната такса за допълнителен багаж, първо трябва да се установи дали това допълнително плащане е част от цена за услугата по превоз на пътника и багажа му.
От гледна точка на ЗДДС, на което основание е издадена и Наредба № Н-18/2006 г., за превоз на пътници се смята и превозът на стоки, когато те са част от багажа на пътника (чл. 29, ал. 2, изречение първо от ЗДДС). В тази връзка следва да се приеме, че заплащането на допълнителен багаж представлява увеличение на цена на услугата по превоз на пътника, т.е. на стойността на самолетния билет, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 4, т. 4 от Наредба № Н-18/2006 г., като за дружеството, както и за авиокомпанията, не възниква задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален/системен бон.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТГРОВ/