Относно прилагане на ЗКПО и ЗДДФЛ.

Относно: Относно прилагане на ЗКПО и ЗДДФЛ.
В Дирекция „ОУИ” …. е постъпило запитване с вх. № …../05.03.2012г.
В запитването си посочвате, че регистрираното от Вас дружеството има предложение да закупува и продава стоки по метода на директния маркетинг от фирма, регистрирана в САЩ и от друга фирма, регистрирана в Люксембург. Представляваното от Вас дружество е регистрирано по реда на ЗДДС и договорите ще бъдат сключени с юридическото лице. Освен това и двете фирми Ви възлагат да изграждате екипи за директни продажби и промотиране на продуктите. За тази дейност ще се превеждат суми по банков път, но на името на физическото лице.
По време на изборите сте получили сума за застъпник от политическа сила. За получената сума сте се подписали в тетрадка на съответната политическа сила. Друг документ не Ви е издаден.
Във връзка с представената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Какви документи следва да изисквате за получените от дружеството стоки от фирмите от САЩ и Люксембург, тъй като продуктите ще се получават за сега с пощенски пратки и за стоките от САЩ няма да имате митнически декларации?
2. Как следва да декларирате сумите, получени в качеството Ви на физическо лице, след като документите, с които може да удостоверите получаването на сумите, са единствено банковите извлечения?
3. Следва ли да се регистрирате като лице със свободна професия по БУЛСТАТ?
4. Трябва ли да декларирате получените суми от политическата партия след като не разполагате с документ, доказващ плащането на сумата?
В запитването Ви няма достатъчна яснота относно същността на посочения от Вас метод на директен маркетинг, не сте представили договори или други документи, въз основа на които се уреждат търговските взаимоотношения между чуждестранните дружества от една страна и българското юридическо лице и съответно българското физическо лице от друга страна. Не изяснявате в какво точно се изразява дейността по изграждане на екипите за директни продажби и промотиране на продуктите, в какви взаимоотношения влизате Вие като физическо лице с другите физически или юридически лица, които ще са обхванати в тези мрежи, за какво точно ще получавате парични средства от чуждите дружества, какво Вие ще плащате на другите лица и други факти и условия във връзка с дейността, която предвиждате да развивате.
В тази връзка предвид действащата нормативна база изразяваме следното принципно становище:
В данъчните закони липсва определение за това какво следва да се разбира под директен маркетинг. Това понятие е дефинирано в § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закон за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и представлява «предлагане на стоки и услуги на физически лица по пощата, по телефон или по друг директен начин, както и допитване с цел проучване относно предлаганите стоки и услуги».
С оглед предлагането на стоки, които ще са внос от САЩ и Люксембург и предвид на това, че ще са налице търговски взаимоотношения между юридически лица за българското дружествоважат изискванията на счетоводното и данъчното законодателство относно документалната обоснованост на стопанските операции.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ всяко едно предприятие осъществява счетоводството си на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазва изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. На основание чл. 3, ал. 2 от счетоводния закон счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 7 от ЗСч. Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставители на документите са български предприятия. Предвид спецификата при извършване на търговски сделки с чуждестранни контрагенти, счетоводният принцип за документална обоснованост (наличието на първичен счетоводен документ) има особено проявление. Това се налага от факта, че към получените документи от чужбина не могат да се прилагат изискванията към задължителните реквизити, визирани в чл. 7 от ЗСч. Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първичен документ, доказващ получаването на стоки, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, за получателя на стоките, предмет на сделката, количество, единична цена, обща стойност отразяващ вярно стопанската операция.
За данъчни цели признаването на разходите се основава на документалната им обоснованост. Понятието „документална обоснованост” е дефинирано в чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. По силата на ал. 1 от същата правна норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО,документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
Счетоводни разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Съгласно § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ физическите лица, извършващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Доколкото от запитването не може да се направи извод, какво точно ще работите като физическо лице и за какво ще получавате суми по банков път, Националната агенция за приходите с оглед на компетентността си не е в състояние да посочи, следва ли да се регистрирате като лице със свободна професия. За целите на данъчното облагане следва да се уточни дали сумите, които получавате по банков път като физическо лице са за сметка на дружеството или са за сметка на физическото лице т.е. Вас. Дали това е възнаграждение за работа на физическото лице или представлява разплащане по сделки сключени от дружеството. Ако същите са получени от Вас в качеството на физическо лице и при преценка от Ваша страна, че дейността, която ще извършвате, отговаря на определението за свободна професия облагането на дохода, следва да е по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ – доходи от друга стопанска дейност. Облагаемият доход от упражняване на свободна професия, се определя, като придобитият доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността. Авансовото облагане на този вид доход е регламентирано с чл. 43 от ЗДДФЛ и се определя върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Годишната данъчна основасе определя по реда на чл. 30 от ЗДДФЛ като придобитият доход през данъчната година се намалява с 25 на сто разходи за дейността и с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка. Следва да имате предвид, че към платежните документи, с които може да докажете своите доходи от дейност като физическо лице може да добавите и други документи като договор, отчет за извършена работа, протокол за приемане на извършената работа и други, т.е. всички документи въз основа, на които може да се определи точно каква дейност извършвате.
Вашето запитване в частта на въпрос № 4 е изпратено за отговор в ЦУ на НАП, гр. София.

Оценете статията

Вашият коментар