Изх. № 24-39-99
Дата: 03.09.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 2;
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 31;
Закона за счетоводството, чл. 6, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 10, ал.1;
КСО, чл. 40, ал. 1, т. 2.
Във Ваше запитване, постъпило по електронната поща в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № 24-39-99 от 06.08.2020 г., препратено по компетентност от дирекция ОДОП ……, е изложена следната фактическа обстановка:
В качеството си на самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, издавате фактури за извършваните от Вас дейности, доходите от които подлежат на облагане по чл. 29, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
На 1 юни 2016 г. сте закупили домейн за употреба, несвързана с извършваната от Вас стопанска дейност. Не желаете да плащате повече такси за подновяването му и желаете да го препродадете.
Във връзка с описаната фактическа обстановка задавате следните въпроси:
1. Доходите от тази продажба облагаеми ли са или попадат в чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ? Ако полученият доход е облагаем имате ли право да приспадате 25% необходимо-присъщи разходи?
2. Правомерно ли е при продажбата да издадете фактура, в която да посочите ЕИК, издаден в качеството Ви на лице, упражняващо свободна професия?
3. Дължат ли се здравноосигурителни вноски върху дохода от продажбата му, при условие, че сте пенсионер и не се осигурявате за държавното обществено осигуряване?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗДДФЛ:
В най-общ смисъл, по своята икономическа същност и правна характеристика домейнът може да се определи като форма на интелектуална собственост, а правата върху него могат да са обект на авторско право. На основание чл. 110 и 111 от Закона за собствеността правата върху интелектуалната собственост се третират като движимо имущество. От друга страна, доходите от продажба на права върху интелектуална собственост не попадат сред освободените от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Действително в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ като необлагаеми са посочени доходите от продажбата на движимо имущество, но тук законодателят е имал предвид продажбата на лични движими вещи на физическите лица, т.е. вещи, предназначени за лично ползване в ежедневието.
Понятието „интелектуална собственост“ е дефинирано в § 1, т. 31 от ДР на ЗДДФЛ и това е собствеността върху произведения на науката, изкуството и литературата, включително кино- и телевизионни филми и записи за телевизионни или радиопредавания; върху патенти, търговски марки, промишлени образци и полезни модели, чертежи, планове, секретни формули и процеси, както и информация за промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау). При упражняване на права върху интелектуална собственост по наследство облагаемият доход се формира по реда на чл. 35, т. 5 от ЗДДФЛ, но в конкретния случай цитираната разпоредба е неприложима, тъй като домейнът е придобит от Вас чрез покупко-продажба, а не по наследство.
В чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ са посочени доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, които за целите на този закон се третират като доходи от друга стопанска дейност, когато са реализирани от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. По отношение на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“ ЗДДФЛ препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). На основание § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, във връзка с препратката на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. „Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
Доколкото плащането, което ще получите в конкретния случай, може да се дефинира като авторско възнаграждение по смисъла на цитираната разпоредба, при определянето на облагаемия доход имате право да ползвате 40 на сто разходи, на основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ. Предвид факта, че сте самоосигуряващо се лице, при облагането, декларирането и документирането на дохода е необходимо да се има предвид следното:
* На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходите по чл. 29, в т.ч. и за авторските възнаграждения, се дължи авансово данък, като в съответствие с разпоредбите на чл. 43, ал. 5 и 6, дължимият данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода;
* Предвид нормите на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ дължимият авансово данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината, не се внася авансово данък;
* На основание чл. 56, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да подадете декларация за дължимия данък в срока за внасянето му;
* На основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, какъвто е и конкретният случай, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 3 от закона, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч.).
В чл. 6, ал. 1 от ЗСч. е посочено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
* наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
* дата на издаване;
* наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код (ЕИК) по Булстат или единен граждански номер (ЕГН) или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
* предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Видно от цитираната разпоредба няма пречка в издадения от Вас документ да посочите ЕИК, издаден Ви по повод упражняването на свободна професия, но доколкото продажбата не е свързана с тази дейност е препоръчително да посочите ЕГН.
По прилагането на осигурителното законодателство:
На основание чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (чл. 10, ал. 1 от КСО).
За целите на социалното осигуряване в преценката, дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези от тях, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е предвиден ред, по който самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, да бъдат освободени от задължението си за внасяне на здравноосигурителни вноски. За тях е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно която, освен авансови осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход, следва да определят и окончателен размер на месечния си осигурителен доход въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.
В конкретния случай доходът от продажбата на домейн не е доход от трудова дейност и върху него не се дължат задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, съответно не се включват при определянето на окончателния размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 9 от КСО в справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Предвид еднаквия ред за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за здравно осигуряване в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, доходът от продажбата на домейн не се включва при годишното изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване в Таблица 2 на справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/