Писмо с 241_25.03.2019; КСО – чл.4, ал.3, т.2; чл.4, ал.4; НООСЛБГРЧМЛ – чл.1, ал.2, 3 и 4; Наредба № Н-8/29.12.2005г. – чл.6а, ал.1.

241_25.03.2019
КСО – чл.4, ал.3, т.2;
чл.4, ал.4;
НООСЛБГРЧМЛ – чл.1, ал.2, 3 и 4;
Наредба № Н-8/29.12.2005г. – чл.6а, ал.1.

Описвате, че на 26.07.2016г. е подадена по електронен път и приета декларация за Вас в качеството Ви на самоосигуряващо се лице в „……….“ ЕООД. В нея е заявено осигуряване за всички осигурителни рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. От тази дата до днес са внасяни осигурителни вноски съгласно декларираното в декларацията и е подавана информация по надлежния ред с декларации образец № 1 и 6. В края на 2018г. Вие като самоосигуряващото се лице придобивате право на пенсия и подавате документи в ТП на НОИ ………….. От там са Ви информирали, че нямате право на обезщетение по болест, защото през 1996г. сте започнала да се осигурявате чрез ЕТ „…………“ със заявено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Във връзка с изложеното, поставяте въпрос, дали след като декларацията е подадена по електронен път и е приета, каква е възможността да не се правят промени в декларации образец № 1 и 6 за 2016, 2017, 2018 и 2019г. и да не се налага връщане на средства от обезщетението по болест.
След справка в информационните продукти на НАП – ПП СУП се установи, че от 1996г. до месец юли 2016г. за Вас са подавани декларации и са внасяни осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт през Булстат на едноличния търговец. От месец август до месец декември 2016г. осигуряването и подаването на декларации е продължило по същият ред, но през Булстат на дружеството. От месец януари 2017г. е започнало подаване на декларация образец № 1 и внасяне на осигурителни вноски и за общо заболяване и майчинство.
С оглед изложеното в запитването, при сега действащата нормативна уредба, съобразно компетентността на НАП и направената справка в ПП СУП, изразявам следното принципно становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително социално осигуряване е определен в чл.4 и 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до нейното прекратяване (чл.10 от КСО).
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По свой избор, лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4, могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП)
до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица – НООСЛБГРЧМЛ).
Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице НЕ може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласна ал.4 от чл.1 на същата наредба, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година.
Редът и сроковете за подаване на декларации са регламентирани в Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл.6а, ал.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г., работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси или самоосигуряващите се лица могат да коригират подадените данни с декларации по чл. 2, ал. 1, като подават декларация с коректните данни и попълнен код за корекция.
С оглед изложеното следва, че при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването си. Тъй като не сте подали декларацията за промяна вида на
осигуряване в срока, указан в чл.1, ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ, то за Вас не възниква основание за осигуряване и за общо заболяване и майчинство.
Следва да имате предвид, че подадените некоректни данни с декларация образец №1 и 6 следва да бъдат коригирани.

5/5

Вашият коментар