Писмо с Изх. № 24-39-41; Дата: 05.06.2018 год.; ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 28; КСО, чл. 4; КСО, чл. 4а; КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5; КСО, чл. 4, ал. 3, т.

Изх. № 24-39-41
Дата: 05.06.2018 год.

ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 28;
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 4а;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
КСО, чл. 10.

Във връзка с Ваше писмо, препратено по компетентност от Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) …. и заведено в Централно управление на НАП с вх. №24-39-41 от 20.04.2018 г., е описана следната фактическа обстановка:
В качеството си на вещо лице по гражданско дело посочвате, че между страните по делото „……………..“ и сдружение „……………..“ е сключен договор за проект по програма „Младежта в действие“, Дейност 2 – Европейска доброволческа служба (ЕДС). На всяко физическо лице – доброволец по проекта са отпуснати суми, като за основание в разходните документи е посочено „разходи за джобни“. В тази връзка сдружението е получило сума в размер на ……… евро, като част от финансиране на дейността.
Във връзка с описаната фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да се третират „джобните пари“ по програма „Младежта в действие“ по данъчното и осигурителното законодателство?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по направеното запитване:

На основание чл. 13, ал. 1, т. 28 от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2016 г.) не са облагаеми средствата, получени по програма „Еразъм+“ на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. Тази разпоредба е съобразена с изискванията на Регламент (ЕС) №1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Еразъм+“ – програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО (Регламент №1288/2013 г.).
По силата на чл. 1 от Регламент №1288/2013 г. се създава програма за действие на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, наречена „Еразъм+“, която се изпълнява през периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. В т. 3 на тази разпоредба са посочени областите, които програмата обхваща, като отчита структурите и конкретните потребности на различните сектори в държавите членки, а именно:
а) образованието и обучението на всички равнища в перспективата на ученето през целия живот, включително училищното образование („Коменски“), висшето образование („Еразъм“), международното сътрудничество във висшето образование („Еразмус Мундус“), професионалното образование и обучение („Леонардо да Винчи“) и ученето за възрастни („Грюндвиг“);
б) младежта („Младежта в действие“), най-вече в контекста на неформалното и самостоятелното учене;
в) спорта, и по-специално масовия спорт.
За целите на Регламент №1288/2013 г. „образователната мобилност“ означава физическо преместване в държава, различна от държавата на пребиваване, с цел учебна дейност, обучение или неформално или самостоятелно учене; тя може да бъде под формата на стажове, младежки обмен, доброволчество, преподаване или участие в дейност за професионално развитие и може да включва подготвителни дейности, като курс за обучение по езика на приемащата държава, както и дейности по изпращане и приемане и последващи дейности.
В параграф 40 от въведението към Регламент №1288/2013 г., е посочено, че с цел насърчаване на достъпа до програмата, безвъзмездните средства, предоставяни в подкрепа на мобилността на физически лица, следва да бъдат съобразени с издръжката за живот в приемащата държава. В съответствие с националното право държавите членки следва също така да бъдат насърчавани да освобождават тези средства от всякакви данъци и социални плащания. Именно в тази връзка в сила от 01.01.2016 г. е приета разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 28 от ЗДДФЛ, която освобождава от облагане средствата, получени по програма „Еразъм+“ на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта.
Следователно в конкретния случай, доколкото „разходите за джобни пари на доброволците“ са средства по програмата, предоставени с цел подпомагане на „образователната мобилност“, същите попадат в обхвата на необлагаемите доходи по чл. 13, ал. 1, т. 28 от ЗДДФЛ.
Целта на ЕДС е да развива солидарност и да насърчава активното гражданство и взаимното разбирателство сред младите хора. Според Ръководството за кандидатстване по Програмата „Младежта в действие“ на Европейската комисия (Ръководството) джобните пари на доброволеца от ЕДС за допълнителни и лични разходи се дават веднъж на седмица или на месец и за България са във фиксиран размер на 65 евро месечно.
Съгласно същото ръководство ЕДС не е случайна, неструктурирана, почасова доброволческа дейност, не е стаж в предприятие, не е платена работа и не замества платените работни места, не е развлекателна или туристическа дейност, не е езиков курс, не е експлоатация на евтина работна ръка и не е обучение или професионално образование в чужбина. Също така ЕДС проект може да е посветен на разнообразни теми и сфери на дейности, например: култура, младежи, спорт, социални грижи, културно наследство, изкуство, гражданска защита, околна среда, сътрудничество за развитие и др. Изключва се високо рисково участие в преки пост-кризисни ситуации (напр. хуманитарна помощ, непосредствени възстановителни работи при бедствия и др.). Всеки проект по ЕДС има три съществени компонента:
* Доброволческа дейност: доброволецът се приема от кандидатстваща организация в страна, различна от нейната/неговата страна на постоянно пребиваване, и осъществява доброволческа дейност в полза на местната общност. Дейността не е платена, без печалба и е на пълно работно време. Всеки ЕДС проект може да включва между 1 и 30 доброволеца, които могат да изпълняват доброволческата си служба или поотделно (индивидуално), или като част от група (една или повече). Когато са в група доброволците изпълняват службата си по общ план и тема.
* Непрекъсната подкрепа за доброволците: всеки бенефициент трябва да осигури и да предостави лична, езикова, работна и административна подкрепа на доброволците в проекта.
* ЕДС цикъл на обучение и оценка: освен подкрепата, която се предоставя на доброволците от организацията-бенефициент, Националната агенция или Младежките ресурсни центрове организират обучения и срещи за оценка, които задължително трябва да се посещават от всеки доброволец – обучение при пристигането и междинна оценка (за доброволческа дейност с продължителност повече от 6 месеца).В Ръководството се посочва, че всеки ЕДС доброволец трябва да бъде вписан в групов застрахователен план за ЕДС доброволци, предвиден по програмата, който допълва покритието на националните социално-осигурителни системи – ако това е приложимо.
Следва да се отбележи, че за целите на Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), съгласно чл. 39, ал 1 от същия, доброволец е лице, което участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Съгласно Ръководството високо рисково участие в преки пост-кризисни ситуации (напр. хуманитарна помощ, непосредствени възстановителни работи при бедствия и др.) се изключват като дейност на доброволците от ЕДС, следователно разпоредби от ЗЗБ са неотносими за лицата в посочената хипотеза.
Както беше посочено, всеки проект по ЕДС има три съществени компонента. Видно от първия от съществените компоненти, дейността на доброволците от ЕДС се извършва на пълно работна време. Принципно продължителност на работния ден или работно време са понятия характерни за трудово правоотношение, възникнало на основание Кодекса на труда (КТ), и изрично се посочва в трудовия договор, когато се договаря престиране на работна сила между работник и работодател (чл. 66, ал. 1 КТ). По смисъла на §1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на КТ „Работно време“ е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.
В този аспект наличието или не на трудово правоотношение в посочената хипотеза е от компетентността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В случай че е налице трудово правоотношение, работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени за лицата, работещи по трудово правоотношение в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) (чл. 129 от КТ).
От друга страна въпросните джобни пари, като част от всички разходи за доброволците (застраховка, подслон, транспорт), се покриват от програмата. Същите са във фиксиран месечен размер, предварително определен за различните държави, и не зависят от вида на престирания труд или от резултат от трудова дейност.
Трудовата дейност с чл. 10 на КСО е изведена като общ принцип и основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според тази разпоредба на кодекса осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4, и чл. 4а от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В случай че се прилага българското осигурително законодателство и не е налице трудово правоотношение приложими ще бъдат разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО. Съгласно тези разпоредби задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Необходимо е да се отбележи, че съгласно Ръководството кандидатстваща организация в България приема доброволци, за които България е различна от тяхната държава на постоянно пребиваване. Предвид това изискване, в случай че доброволците следва да се осигуряват, приложими ще бъдат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и влезлите в сила международни договори за социална сигурност, по които Република България е страна. С други думи, всеки случай за конкретно лице следва да бъде разглеждан самостоятелно, в зависимост от посочените обстоятелства.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

прилагане на чл. 131 от ЗДДС

1_ИТ-00-53/01.07.2010относно: прилагане на чл. 131от ЗДДС По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр……………. с вх.№ ИТ-00-53/26.03.2010 г. изразяваме следнотопринципно становище:Задали сте следния

Дължими данъци и осигурителни вноски при изплащане на обезщетение на сътрудници, назначени по трудов договор, след изтичане на мандат на член на Европейския парламент.

Изх. № 94-К-92Дата: 17.06.2009 год.ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2. Относно: Дължими данъци и осигурителни вноски при изплащане на обезщетение на сътрудници,

Становище на НАП с Изх. №20-00-193/ 06.07.2018 г.

Изх. №20-00-193/ 06.07.2018 г. ЗДДС – чл.10В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№20-00-193/19.06.2018 г. относно прилагането на разпоредбите

определяне на приложимото осигурително законодателство във връзка сРегламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за устано

Изх. № 94-00-14916.08.2013 г. Регламент(ЕО)883/2004 Чл. 11, т. 1Чл. 11, т.3, б. „а”Чл. 13Регламент (ЕО) 987/2009Чл. 14КСОЧл. 4, ал. 1 и 2Чл. 4, ал. 1,