Писмо с Изх. №23-22-1682; 27.11.2019 г.; чл. 12, ал. 1 от ЗДДС ; чл. 21, ал. 1 от ЗДДС ; чл. 21, ал. 2 от ЗДДС ; чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС ; чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС ; чл. 21, а

Изх. №23-22-1682
27.11.2019 г.

чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
чл. 21, ал. 1 от ЗДДС
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС
чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС
чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС
чл. 21, ал. 4, т. 5 от ЗДДС
чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС
чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
чл. 173, ал. 1 от ЗДДС
чл. 173, ал. 6 от ЗДДС
чл. 174, ал. 1 от ЗДДС
чл. 109, ал. 3 от ППЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Х Агенция, е организация с дипломатически статут към ПОСОЛСТВО НА …………… Като чуждестранно представителство офиса в България, чрез ПОСОЛСТВО НА ……………. регулярно подава искане – приложение №1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-14 от 27 септември 2006 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал (Наредба Н-14/2006 г.) за възстановяване на ДДС за закупени и ползвани от тях стоки и услуги, необходими за дейността им.
За нуждите на секцията в България се използват услуги на български дружества, които са за сметка на централата в …………. Така например във връзка с услуга по поддръжка на софтуер на компютърни конфигурации е подписан договор между българско дружество, доставчик на услугата и чуждестранното юридическо лице Agenzia с VAT №,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, представлявано от Х Агенция, към ПОСОЛСТВО НА …………………
Към настоящия момент, офисът/секцията заплаща ДДС за получени услуги, както в България, тъй като за доставките от страна на българските доставчици е начислен български косвен данък, така и на територията на …………., където централата прилага принципа на обратно начисляване на ДДС (Reverse Charge).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Правилно ли е за описаната в запитването доставка на услуга, българското дружество доставчик да не начислява ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС?
2. Какво е данъчното третиране съгласно ЗДДС, на най-често използвани услуги от Х Агенция, към ПОСОЛСТВО НА ……………., по които получател е Agenzia с VAT №………………, извършени от дружества установени на територията на страната:
– участия в панаири и изложения (вкл. наем на изложбена площ, наем на технически средства, изграждане на щандове, наем на специализиран персонал, фотографски услуги);
– публикации в специализирани печатни издания;
– транспортни услуги в страната и чужбина (наем на превозни средства с шофьор, таксиметрови услуги);
– дизайн и печат на рекламни материали;
– организиране на вечери;
– хотелски услуги (в т.ч. хотелско настаняване, наем на зали за конференции, кетъринг услуги, наем технически средства);
– наем на зали?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос и втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
На основание чл. 173, ал. 1 от ЗДДС, за доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка.
Доколкото няма международно споразумение, което да предвижда освобождаване от данък върху добавената стойност за доставки на стоки, по които получател е Х Агенция, към ПОСОЛСТВО НА …………….., разпоредбата на чл.173, ал. 1 от ЗДДС е неприложима.
Съгласно чл. 173, ал. 6, т. 1, б. „в“ и т. 2 от ЗДДС, за облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. получатели са дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал и
2. Република България не е държава домакин на лицата по т. 1.
По смисъла на § 1, т. 5, б. „б“ от ДР на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) „държава домакин“ за дипломатическите и консулските представителства е приемащата държава.
Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелства по чл. 173, ал.6 от ЗДДС са регламентирани в чл. 109, ал. 3 от ППЗДДС.
В случая Република България е приемаща страна (държава домакин) на организацията към ПОСОЛСТВО НА ………………… и разпоредбата на чл. 173, ал. 6 е неприложима.
По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДДС начисленият данък добавена стойност по доставките, по които получатели са дипломатически представителства, консулства, представителства на международни организации и членовете на техния персонал, се възстановява по реда и условията на Наредба № Н-14/2006 г.
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги по която доставчик е дружество, установено на територията на страната, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон – за доставките с място на изпълнение на територията на страната – ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчно третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка, и възникване на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
Съгласно изложеното в запитването, между български доставчик на услуги и чуждестранното юридическо лице Agenzia, регистрирано за целите на ДДС в ……….. с VAT №……………, което е представлявано от Х Агенция, към ПОСОЛСТВО НА ………………. се сключва договор и доколкото се разбира от запитването, услугите се потребяват от Секцията към Посолството разположена на територията на страната.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга ( дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Така дадената дефиниция е аналогична на разпоредбата на чл. 9 от Директива 2006/112/ЕО.
Както в ЗДДС, така и в ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства относно определянето на статута на получателя се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011). Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него. Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице са определени в чл. 18, т. 1 и т. 3 от Регламент № 282/2011.
Тъй като централата в Рим е регистрирана за целите на ДДС в ……., съгласно Регламент №282/2011 следва да се счете, че има статут на данъчно задължено лице.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Целта на разпоредбата е да се извърши данъчното облагане в страната, в която услугите се потребяват в действителност. По отношение на по-голяма част от услугите мястото на потребление е идентично с мястото, в което е установена независимата икономическа дейност на получателите, тъй като същите ползват услугите, които им се предоставят за целите на производство на стоки или предоставянето на услуги и стойността на получените услуги е включена в цената на стоките или услугите, които се предоставят на клиенти на този получател при последващи доставки. Следователно, като общо правило услугите, предоставени на данъчно задължено лице, се облагат с данък на мястото на установяване на независимата икономическа дейност на съответното лице. Независимо от това, ако услугите се предоставят в полза на постоянен обект на данъчно задължено лице, който се намира на място, различно от това, където е установена търговската дейност на това данъчно задължено лице, услугите се облагат на мястото, където се намира постоянният обект.
Предвид горецитираната разпоредба, за да бъде определено къде е мястото на изпълнение на съответните услуги, следва да се установи дали Х Агенция към ПОСОЛСТВО НА ……………. се определя, като “постоянен обект” разположен на територията на страната по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС на централата в ………, в полза на който се доставят услугите. Съгласно §1, т. 10 от ДР на ЗДДС “постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна”. Т.е. постоянният обект е обект, чрез който се извършва независима икономическа дейност на територията на дадена страна.
За дефинирането на понятието “постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейските Общности (С-168/84; С-190/95; С-231/94; С-260/95), съгласно която под “постоянен обект” следва да се разбира “дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. Аналогично, когато се определя един обект като постоянен от гледна точка на възможността същият да получи предоставените от доставчика услуги, следва се изследва обстоятелството дали обектът отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, като тези ресурси предоставят възможност за ползване на получените услуги. В този аспект, в случаите, при които е налице обект, който има постоянна наличност на човешки и технически ресурси и отговаря на изискванията за минимална степен на постоянност, ако същият реално потребява услугите, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2, изречение второ от ЗДДС – услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Преценката дали Х Агенция, Секция за …………, която е представителство на Agenzia с VAT №……………., представлява постоянен обект на територията на страната, следва да бъде направена въз основа на конкретните факти и обстоятелства.
Секцията в България се характеризира с относителна продължителност на присъствие на територията на страната, както и с наличие на човешки и материални ресурси в постоянен план. В случай, че секцията в България, осъществява независима икономическа дейност на територията на страната, същото следва да се счита за постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, чрез който представляваното от него лице извършва независима икономическа дейност.
В случай, че секцията в България към ПОСОЛСТВО НА …………… не извършва независима икономическа дейност, не следва да се третира като намиращ се на територията на страната постоянен обект на чуждестранното лице.
Следва да се има предвид, че когато получател по доставката е данъчно задължено лице, за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуги в ЗДДС са предвидени изключения от общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и те са в зависимост от характера на извършените услуги. Изключенията, когато получател по доставката е данъчно задължено лице са регламентирани в чл. 21, ал. 4, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДДС, както и чл. 22 – чл. 24 от ЗДДС, които са аналогични на разпоредбите на чл. 47 – чл. 57 от Директива 2006/112/ЕО.
I. Място на изпълнение на доставките
1. Относно приложението на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, изр. първо
В случай, че секцията в България не извършва независима икономическа дейност на територията на страната и предвид гореизложеното не представлява постоянен обект на територията на страната, получател на услугите, които не попадат в изрично предвидените от закона изключения, е централата в ………… – Agenzia, регистрирано за целите на ДДС в …………. с VAT №………….. Такива например могат да бъдат услугата по техническа поддръжка на компютърен софтуер, публикации в специализирани печатни издания, рекламни услуги, преводачески услуги и др.
Възможно е също така секцията в България да е постоянен обект по смисъла на закона, но предоставените услуги да са свързани пряко с независимата икономическа дейност не на представителството, а на централата в ……….. В тези случаи следва да се приеме, че получател е самото лице, установено в ………, а не представителството в България. Такива са например рекламни, маркетингови, правни, консултантски и инженерни във връзка с цялостната търговска дейност, подготвяне и сключване на договори, и др. подобни – на които реален ползвател на услугата е чуждестранното лице.
В тези случаи доставките са с място на изпълнение на територията на държавата, в която е установило независимата си икономическа дейност представляваното лице – чл. 21, ал. 2, изречение първо от ЗДДС.
2. Относно приложението на чл. 21, ал. 2, от ЗДДС, изр. второ
Ако с оглед изложеното по-горе секцията в България, към посолство на ……….. е “постоянен обект” по смисъла на ЗДДС, същото би могло да бъде реален ползвател на определени видове услуги, като например – мобилни телекомуникационни и интернет услуги, предназначени за дейността на секцията, счетоводни, правни и административни услуги относно персонала, назначен в търговското представителство, куриерските, пощенски, рекламни, поддръжка на софтуер и други подобни услуги, както и услуги, свързани с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства, ползвани от представителството, дългосрочно наемане на превозни средства. В тези случаи, горецитираните услуги, предоставени за нуждите на секцията в България са с място на изпълнение на територията на страната.
Ако услугите, посочени по-горе в т. 1 са предназначени за “постоянния обект”, тъй като са свързани с независимата икономическа дейност, извършвана от секцията в България, мястото им на изпълнение ще бъде на територията на страната.
3. Изключения от общото правило за определяне на мястото на изпълнение на услугите
3.1. Относно приложението на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС (чл. 47 от Директива 2006/112/ ЕО) – услуги, свързани с недвижим имот, намиращ се на територията на страната
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;
За някои от услугите може да се приеме, че са свързани с недвижим имот, ползван от секцията в България на територията на страната, независимо от собствеността на същия. Това са услугите по отдаване под наем на имот, ползван от централата и/или представителството, топлофикационните, и В и К – услуги, услугите, свързани с експлоатация на климатична система, услугите, свързани със стационарна телекомуникация и интернет на имота, услуги, свързани с поддръжката и ремонта на имота, правни, брокерски и други посреднически услуги относно имота, наем на зали. От тази група са и охранителните и хигиенни услуги, относно ползваните от централата и/или секцията в България имоти на територията на страната, както и услугите по настаняване в хотели и други подобни разположени на територията на страната. По силата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тези услуги са с място на изпълнение на територията на страната.
Допълнителни разяснения относно услугите, свързани с недвижими имоти са дадени в Обяснителните бележки на Европейската комисия относно правила на ЕС в областта на ДДС за мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти – Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент 282/2011 (Регламент 1042/2013).
Казаното се отнася и за хотелски услуги, наем на зали за конференции, разположени на територията на страната.
3.2. Относно приложението на чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (чл. 48 от Директива 2006/112/ ЕО) – услуги, свързани с пътнически транспорт
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег. Видно от тази разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег. С други думи, при доставка, свързана с транспорт на пътници, конкретното място на изпълнение се определя в зависимост от реализирания пробег.
Услугата по превоз, която включва изминатите километри на територията на България за доставчика на тази услуга е налице доставка с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, която е облагаема предвид чл. 12, ал. 1 от закона. При услуга с подобен характер е възможно да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка, но е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 29 от ЗДДС изисквания. В случая, че са изпълнени изискванията на чл.29 от ЗДДС, доставчика може да приложи нулева ставка на данъка, като следва да разполага с необходимите документи за доказването й, визирани в чл. 22 от ППЗДДС.
Услугата по превоз, която включва изминатите километри извън територията на страната по транспорт на пътници (без значение дали е друга държава членка на ЕС или трета страна), за доставчика ще е налице доставка на услуга с място на изпълнение извън територията на страната предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, независимо от установеността на получателя или постоянния обект от който едно лице извършва независима икономическа дейност.
3.3. Относно приложението на чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (чл. 53 от Директива 2006/112/ ЕО) – услуги по осигуряване на достъп до културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития и при съпътстващи достъпа услуги
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се провежда събитието – при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице.
В тази връзка, по отношение на определянето на услугите като съпътстващи следва да се има предвид, че съгласно чл. 33 от Регламент №282/2011 посочените в член 53 от Директива 2006/112/ЕО спомагателни услуги включват услуги, свързани пряко с достъпа до културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития и които са отделно предоставяни срещу възнаграждение на лицето, което присъства на събитието. Тези спомагателни услуги включват по-конкретно използването на гардеробни или санитарни помещения, но не включват обикновените посреднически услуги, свързани с продажбата на билети.
От изложеното, ако се приеме, че таксата за участие в изложение, панаир и т.н. представлява възнаграждение за правото на достъп в него, местоизпълнението на услугата за предоставянето на това право, предоставено на данъчно задължено лице, е там, където се осъществява събитието. В случаите, при които събитието се провежда на територията на страната мястото на изпълнение е на територията на страната
В тази връзка заслужава да се отбележи, че от съществено значение за законосъобразното определяне местоизпълнението на доставките от този вид е това дали таксата за участие в изложение, панаир или друго събитие от страна на данъчно задължено лице в качеството му на участник в събитието следва да се квалифицира като „вход” за достъп до него. Местоизпълнението на доставките от този вид би следвало да се оценяват като такса за достъп на данъчно задължени лица до събитията само когато лицата или техни представители присъстват на тези събития в качеството си на потребители (например такса, платена за разглеждане на изложбата или входен билет за присъствие на спортно или артистично събитие).
В случаите, при които някои от гореизброените събития са организирани по възлагане от страна на лицето или секцията, мястото на изпълнение на доставката се определя по общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Например при възлагане на организиране на дадено мероприятие на секцията в България, ако същото е „постоянен обект“ по смисъла на закона, мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на страната, а ако същото не е постоянен обект – мястото, където е установено лицето – ……………..
От изложеното в т. 3.1, т. 3.2, т. 3.3, следва са се има предвид, че е възможно участието в панаири и изложения обикновено да е свързано с получаването на различни видове услуги, в резултат на което на участниците в тях се фактурират доставки на услуги, местоизпълнението, на които се определя по различни норми:
– чл. 21, ал. 2 от ЗДДС – общ режим за определяне местоизпълнението на доставките на услуги;
– чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС – специален режим за местоизпълнението на услуги свързани с недвижим имот.
– чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС – специален режим за местоизпълнението на доставки, свързани с осигуряване на достъп до културни, образователни, спортни и други събития, включително панаири и изложения, предоставени на данъчно задължено лице;
В такива случаи законосъобразното облагане на доставките зависи от това как е определена цената на включените в пакета услуги – общо или поотделно, и коя от включените в пакета доставки следва да се определи като основна и коя/и като спомагателни.
Съгласно чл. 128 от ЗДДС, когато дадена доставка е придружена от доставка на други стоки или услуги, и цената на двете доставки е определена общо, за целите на облагането с ДДС се приема, че едната доставка е основна, а другата/ите – съпътстваща/и. В такива случаи, по силата на посочената разпоредба, режимът за облагане на основната е приложим и за съпътстващата/ите я.
Тази нормативна постановка обуславя възможността при доставки на услуги във връзка с панаири и изложения, в някои от случаите доставчиците им да начисляват ДДС, а в други – не. Това ще зависи както от преценката на доставчика относно това коя от включените в доставката услуги е основна и кои спомагателни, така и от начина, по който е определено и документирано плащането за отделните услуги – общо или поотделно.
Съгласно утвърдената данъчна практика, при предоставянето едновременно на повече от една услуга от един доставчик съпътстваща е тази доставка, която няма самостоятелно значение за получателя й, и той не би сключил сделка, за да придобие предмета или резултата от нейното осъществяване, но при дадените конкретни обстоятелства тя се явява допълнение или належаща необходимост за придобиването на резултата или предмета на основната доставка.
Изложеното дава основание да се приеме, че при документирането на доставки за участие в панаири и изложения, като основна доставка следва да се приеме доставката на услугата за организиране на събитието, а всички останали услуги – за съпътстващи го. Това включва и доставките на услуги за временно ползване на щанд, независимо от обстоятелството, че той е свързан с недвижим имот. Получателят на доставката не би наел такъв, ако не участваше в събитието. Това се потвърждава и от заключението на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по Дело C-530/09, INTER-MARK GROUP SP. ZOO, SP. KOMANDYTOWA W. POZNANIU относно това дали доставката услуга за временно предоставяне на щандове за панаири и изложби представлява доставка на услуга по смисъла на чл. 56, § 1, буква “б” от Директива 2006/112/ЕО, която се облага на мястото, където получателят се е установил, или попада в приложното поле на чл. 52, б. „a” от директивата, приложим към културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни дейности, както и към свързаните с тях доставки на спомагателни услуги, и поради това се облага на мястото, където услугата фактически се извършва. Съгласно т. 66 на това решение доставката на услуга, която се състои във временно предоставяне на щандове за панаир на изложители, съставлява доставка на спомагателна услуга към дейностите на панаирите и изложбите и поради това нейното местоизпълнение е там, където е установен получателят на услугата за участие в събитието.
В допълнение, следва да се отбележи, че с цел еднаквото данъчно третиране на услугите, поддържащи връзка с недвижим имот, е приет Регламент за изпълнение ЕС №1042/2013. В чл. 31а, ал. 1 от Регламент ЕС №1042/2013 посочено, че услуги, свързани с недвижими имоти за целите на чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с точно определен недвижим имот.
В чл. 31а, ал. 3 от същия регламент се съдържат случаи на услуги, които имат отношение към недвижими имоти, но мястото им на изпълнение няма да се определя съгласно правилото на чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО и съответно това на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като в т. ч. са посочени „предоставянето на щанд на панаир или изложение, наред с други свързани услуги, като проектиране на щанда, транспортиране и съхранение на стоки, предоставяне на машини, полагане на кабели, застраховка и реклама”.
3.4. Относно приложението на чл. 21, ал. 4, т. 5 от ЗДДС (чл. 55 от Директива 2006/112/ ЕО) – доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 5 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където услугите се извършват физически – при доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги. В случай на организиране на вечери и заплащане на услуги по кетъринг, определящи се като самостоятелни доставки, извършени фактически на територията на страната, мястото на изпълнение на доставките на услуги ще е на територията на страната, независимо от обстоятелството кой е реален ползвател и получател на услугата и дали секцията в България се определя като постоянен обект.
3.5. Относно приложението на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС доставка на услуга по транспорт на стоки на територията на страната
Основният принцип за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки с получател – данъчно задължено лице е регламентиран в чл. 22, ал. 3 от ЗДДС. На основание посочената разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на ЕС или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и съгласно изложеното в т. 1 и т. 2 от настоящото становище. Съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗДДС за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз. Спедиторска услуга по ал. 4 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане (чл. 22, ал.5 от ЗДДС).
3.6. Относно приложението на чл. 23, ал. 1 от ЗДДС – краткосрочно наемане на превозни средства
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя.
При доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства, които фактически се предават на разположение на получателя на територията на страната, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.
II. Лице-платец на данъка
В случаите, при които доставката е с място на изпълнение на територията на страната, лице – платец на данъка на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е доставчикът.
В случаите, при които доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава – членка, лице – платец на данъка е получателят на услугата, на основание чл.196 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък.
В случаите, в които получател е централата в Италия и мястото на изпълнение на доставка на услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставката се извършва при съобразяване на българското законодателство по реда на чл.113, ал. 1 и във връзка с чл. 111а, ал. 2 от закона, като на основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване“ и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Заедно със справката-декларация по ЗДДС, задълженото лице – доставчик следва да подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Данъчно третиране на доходи от наем, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице

Изх. № 24-34-759Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………ОТНОСНО: Данъчно третиране на доходи от наем, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лицеУВАЖАЕМА ГОСПОЖО,В отговор на Ваше писмено

ЗДДС, чл.26,ППЗДДС, чл.15

Изх. № 53-04-33829.06. 2016 г. чл. 26 от ЗДДСчл. 15 ППЗДДСВ дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.

основна дейност и във връзка с изясняването му в настоящия случай и правилно определяне на облагаемия оборот за целите на регистрацията по ЗДДС се разгледаха и други разпоредби.

5 94-00-10/ 01.02.2011ЗДДС, чл.96В запитването е посочено, че физическото лице има няколко източника на облагаем доход по ЗДДФЛ, както следва:– по договор за управление в