Писмо с Изх. №23-22-406; 20.04.2018 г.; КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7; КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2; КСО – чл. 6, ал. 12; НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 2

Изх. №23-22-406
20.04.2018 г.

КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7
КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2
КСО – чл. 6, ал. 12
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 2

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-406/14.03.2018 г. и допълнение към него с вх. №23-22-406/23.03.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Физическо лице е вписано за съдружник и управител в новорегистрирано дружество с ограничена отговорност В качеството на управител няма определено възнаграждение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
По какъв ред следва да се осигурява лицето?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване. На основание чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Фактът, че едно лице е управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който лицето започне да упражнява трудова дейност.
Дейността по управление на търговско дружество се различава по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от съдружниците в качеството на самоосигуряващи се лица. Именно поради това, в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две дейности.
Управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).
„Неначислени възнаграждения” за лица, упражняващи трудова дейност като управители на търговски дружества са дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, в противоречие с някои от основните приципи, залегнали в Закона за счетоводството (ЗСч). Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
В случаите, в които с договора за управление и контрол, учредителния акт, с решение или по друг начин не е договорено възнаграждение, вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО не се дължат.
В хипотезата, в която съдружници в търговски дружества извършват трудова дейност с личен труд в дружествата, те подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от него, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМ).
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, чл. 6, ал. 11 от кодекса регламентира, че осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО;
2. доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/ или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
При последваща кореспонденция с приходната администрация следва да имате предвид, че на основание чл. 85 от ДОПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) в кореспонденцията си с НАП лицата са задължени да посочват данни за идентификация – име и ЕГН/ЛНЧ, съответно наименование/фирма и ЕИК/БУЛСТАТ, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Становище на НАП с Изх. №23-22-2376/29.12.2016 г.

Изх. №23-22-2376/29.12.2016 г. В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” , е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-22-2376/23.11.2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите

Запитване относно реда на облагане доходите, придобити от отдаване на недвижимо имущество под наем, издаваните документи

В Дирекция ОДОП …. с вх. № 96-00-310/14.12.2017 г. постъпи Ваше писмено запитване относно реда на облагане доходите, придобити от отдаване на недвижимо имущество под