Писмо с Изх. №23-22-737/21.05.2018 г.; ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3

Изх. №23-22-737/21.05.2018 г.

ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3

В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-737/08.05.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Вие сте гражданин на трета страна (държава, която не е член на Европейския съюз (ЕС). Имате разрешение за продължително пребиваване в Република България. Работите в „Р. А.“ АД по трудов договор. Работодателят удържа върху изплатените Ви трудови възнаграждения социални и здравни вноски.
В телефонен разговор е уточнено, че сте граждани на Република Беларус, където сте пребивавали преди установяването си в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Подлежите ли на задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО за времето, през което Ви е разрешено продължително пребиваване в Република България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, които подлежат на здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от закона, задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лица без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаване на разрешението за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Съгласно текста на чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), чужденците пребивават в България:
* краткосрочно – до 90 дни в рамките на 180-дневен период от датата на влизане в страната;
* продължително – с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
* дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
* постоянно – с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, които пребивават краткосрочно и продължително в страната, здравноосигурителни вноски не се дължат. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
Република България няма ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност с Република Беларус.
От цитираните разпоредби следва, че в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, попадат чуждите граждани, които са със статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи в страната, доколкото в международен договор не е предвидено друго. Следователно, Вие като чужд гражданин, който има разрешение за продължително пребиваване в Република България, не попадате в кръга на осигурените лица по чл. 33 от ЗЗО. Фактът, че пребивавате в България продължително трябва да удостоверите пред осигурителя „Р. А.“ АД. За времето, през което имате разрешено продължително пребивавате осигурителят няма правно основание да начислява и внася здравноосигурителни вноски. За дружеството ще възникне задължение да Ви осигурява здравно от датата, на която придобиете статут на дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец в Република България (осн. чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО).
В случай, че дружеството е начислило и внесло здравноосигурителни вноски за времето, през което имате разрешено продължително пребиваване в България, преведените за тези периоди здравноосигурителни вноски са неоснователно внесени и могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите (НАП), се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от агенцията. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 129, ал. 1 от ДОПК).
Искането за възстановяване на личните вноски следва да подадете в компетентната териториална дирекция на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

приложение на ЗДДС при получени услуги от данъчно задължени лица, установени в Европейския съюз (ЕС), без валиден ДДС номер

№68/12.02.2019г.ЗДДС; чл.82, ал.2, т.3ЗДДС; чл.3, ал.1 ОТНОСНО: приложение на ЗДДС при получени услуги от данъчно задължени лица, установени в Европейския съюз (ЕС), без валиден ДДС

ЗДДФЛ, чл.29а,ЗДДФЛ, параграф 17,ЗДДФЛ, параграф 15

2_382/21.04.2011ЗДДФЛ,Чл.29а§15, §17Отправили сте писмено запитване до Дирекция ОУИ –….., заведено в регистъра на дирекцията с вх.№ …………, в коетосте описали следната фактическа обстановка:На ……2011г. сте

ЗДДФЛ, чл.29а,ЗДДФЛ, параграф 11

Изх. №24-34-68Дата:23.06.2014 год. ЗДДФЛ, чл. 29а; ПЗР на ЗДДФЛ, § 11. По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и