Писмо с Изх. №23-29-53/15.08.2019 г.; ЗКПО – чл. 26, т. 1; ЗКПО – чл. 204, ал. 1, т. 2 ; Ръководството на „Х“ АД е взело решение служителите да посещават курс по чужди езици по тяхно ж

Изх. №23-29-53/15.08.2019 г.

ЗКПО – чл. 26, т. 1
ЗКПО – чл. 204, ал. 1, т. 2

Ръководството на „Х“ АД е взело решение служителите да посещават курс по чужди езици по тяхно желание. Платените от служителите суми за курсовете се възстановяват от предприятието при следните условия:
* Представяне на фактура с титуляр „Х“ АД;
* Платежен документ, удостоверяващ, че фактурата е платена;
* Копие от сертификат, издаден от учебното заведение, че лицето – служител е завършило успешно курса.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен въпросът:
Какво е данъчното третиране на счетоводния разход за езиково обучение:
* текущ разход, присъщ за дейността на дружеството, или
* социален разход, облагаем съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 и чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, или
* разход, несвързан с дейността съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО?
Предвид описаните обстоятелства, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Отговорът на поставения въпрос пряко зависи от това дали служебните ангажименти на служителите пораждат необходимост от повишаване на квалификацията им чрез езиково обучение. Ако обучението на служителите е в съответствие с тяхната длъжност и характер на работата в предприятието работодател, може да се приеме, че разходите са свързани с дейността, съответно не се формира постоянна данъчна разлика по смисъла на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
За целите на документалната обоснованост е необходимо наличието на доказателства, че обучението е реализирано и свързано с дейността на дружеството. Например договори (с предприятие/ учебно заведение, което предлага необходимите курсове за езиково обучение; със служителя – по реда на глава единадесета от Кодекса на труда (КТ) „Професионална квалификация“), списъци на обучените лица (респективно работата, която им е възложена и изисква езиково обучение), документ/ сертификат за придобита квалификация или успешно завършен курс на обучение и т.н. В хипотеза на договор по гл. единадесета от КТ и при спазване на условията, определени в този нормативен акт, разходите, направени за сметка на работодателя във връзка с изпълнение предмета на договора, се третират като разходи за дейността и за данъчни цели с тях не се преобразува финансовия резултат в посока увеличение по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
В случай, че езиковото обучение не е свързано с непосредственото изпълнение на възложената работа на служителите, а удовлетворява техни лични потребности, ще е налице социална придобивка. При тази хипотеза следва да бъдат съобразени разпоредбите на част на четвърта от ЗКПО „Данък върху разходите“. Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За да могат въпросните социални придобивки да се третират по реда и условията на част четвърта от ЗКПО, трябва да са изпълнени едновременно критериите на определението за „социални разходи, предоставени в натура“, дадено т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО. При условие, че разходите за езиково обучение могат да бъдат определени като социални по смисъла на §1, т. 34 от ДР на същия закон, ще са приложими чл. 204, ал. 1, т. 2 и чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от този закон. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика на основание чл. 206, ал. 1 от ЗКПО. Данъкът е окончателен.
Когато не са изпълнени изискванията на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО за определянето на разходите за езиково обучение като социални разходи, е необходимо да се анализира дали тези разходи носят белезите на разходи за допълнително възнаграждение и ако това е така, се признават за данъчни цели по реда на ЗКПО, както и спрямо тях следва да се приложи данъчното третиране, предвидено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В случай че разходите за езиково обучение не могат да бъдат определени нито като социални разходи, нито като разходи за допълнително възнаграждение на наетите лица, те ще се квалифицират като разходи, несвързани с дейността, които не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Следва да се посочи, че когато тези разходи се квалифицират като несвързани с дейността и когато са извършени в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, същите ще попаднат в определението за скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗКПО. При скрито разпределение на печалба, освен прилагане на чл. 26, т. 11 от ЗКПО, е възможно да се приложи облагане с данък при източника и административно наказателни разпоредби.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от Общините за получените от същите стоки и/или услуги в изпълнение на водни проекти

Изх. № М-24-36-92Дата: 08.12.2015 год. ПЗР на ЗДДС, § 15гОтносно: право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност

Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност в случай на публична продан по реда на ГПК.

3_3127/03.07.2009г. ЗДДС, чл.131ЗДДС, чл.45, ал.7ППЗДДС, чл.83, ал.5Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойноств случай на публична продан по реда на ГПК.В

Дължат ли се лихви от ЕООД за предоставени заемни средства от физическо лице, което е едноличен собственик на дружеството.

Изх.№……………….. Дата …………………ОТНОСНО: Дължат ли се лихви от ЕООД за предоставени заемни средства от физическо лице, което е едноличен собственик на дружеството.Във връзка с постъпило

задължението на нотариус – регистрирано по ЗДДС физическо лице да води счетоводна отчетност.

2_2235/07.06.2007г.ЗДДС, чл.123.Въпроси относно задължението на нотариус – регистрирано по ЗДДС физическо лице да води счетоводна отчетност.Принципно становище:Разпоредбата на чл.33 от Закона за нотариусите и нотариалната