Изх. № 94-00-1
15.02.2021 г.
ЗДДС чл. 135, ал. 1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-00-1/06.01.2021 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка:
Зададен е следният въпрос:
Може ли клон на чуждестранен търговец (КЧТ), регистриран в търговския регистър, да бъде акредитиран представител по смисъла на ЗДДС на търговско дружество от трета страна?
По така зададения въпрос и относимата към него нормативна уредба изразявам следното становище:
Правилата относно правните субекти, които могат да бъдат акредитирани представители, са определени в чл. 135, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес или постоянно пребиваващо в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.
Видно от този текст едно от изискванията относно юридическите лица е те да са местни, т.е. да са регистрирани по реда на българския Търговски закон (ТЗ). Клонът, по дефиниция, е обособяване на част от дейността на търговец в населено място/държава, различни от населеното място/държавата по седалище на търговеца. Клонът не е правосубектен, т.е. не притежава собствено имущество, права и задължения, различни от тези на търговеца, следователно не е юридическо лице. Видно от това, независимо от регистрацията на клона по реда на ТЗ, не е удовлетворено изискването на чл. 135, ал. 1 от ЗДДС за наличие на юридическо лице, учредено по правилата, регламентирани в българското търговско законодателство, т.е. не е налице местно юридическо лице.
Предвид изложеното клон на чуждестранен търговец не може да бъде акредитиран представител по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на
чл. 17, ал. 3 от ДОПК.