Писмо с ; Изх. № М-24-02-446; Дата: 01.03.2021 год.; ЗДДФЛ, чл. 75; ЗДДФЛ, чл. 77.; В писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с

Изх. № М-24-02-446
Дата: 01.03.2021 год.
ЗДДФЛ, чл. 75;
ЗДДФЛ, чл. 77.

В писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №М-24-02-446/02.11.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на възложена ревизия на българско дружество е установено, че в състава на съвета на директорите влиза лице – гражданин на Република Чехия. Чешкият гражданин пребивава постоянно повече от 183 дни за всяка календарна година на територията на Република България, няма адресна регистрация и документ за статут на пребиваване. Освен че чешкият гражданин е председател на Съвета на директорите, същият полага труд в ревизираното дружество в качеството на производствено-технически мениджър, участва в управлението на дружеството без да има сключен договор за управление и контрол, трудов или за работа по без трудово правоотношение и не получава никакво възнаграждение за положения труд в ревизираното дружество.
Установено е, че капиталът на българското дружество е притежаван изцяло от компанията майка (чешко дружество), както и че между двете дружества има сключен договор за консултантско-технически услуги от 01.08.2007 г. в определен месечен размер, който се заплаща от ревизираното дружество срещу издадена фактура.
Посоченият чешки гражданин не е служител нито на ревизираното дружество, нито на компанията майка. С последната лицето има сключен договор от 01.08.2007 г. с предмет на договора предоставяне на консултантски услуги в производствено-техническата област и на двете дружества.
Определено е месечно възнаграждение, което компанията майка превежда на чешкия гражданин след издадена от него фактура. Установено е, че чешкия гражданин е платец на ДДС с регистрационен номер CZ…. и издава на дружеството майка фактура за възнаграждението по сключения договор с начислен ДДС.
Във връзка с пребиваването на лицето от страна на ревизираното дружество се извършват разходи (наем на жилище, ползване на автомобил, самолетни билети, ел.

енергия, интернет и др.)
С разходите за наем и самолетни билети е увеличен счетоводния финансов резултат на основание чл. 26 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Върху разходите за самолетни билети, ел. енергия и интернет е внесен данък на основание чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Върху 50% от разходите за експлоатация на автомобил е внесен данък на основание чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.

Във връзка с така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Дължат ли се от българското дружество задължителни осигурителни вноски за чешкия гражданин, предвид положения труд като производствено-технически мениджър и липсата на легално оформени взаимоотношения между лицето и ревизираното дружество?
2. В случай, че се дължат задължителни осигурителни вноски за чешкия гражданин, върху какъв доход следва да бъде осигурен същия?
3. Налице ли са основания за прилагане на чл.77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) по отношение изплащането на консултантски услуги от компанията майка чрез българското дружество, извършени реално от чешкия гражданин?
4. На какво основание следва да бъде определен дължимия ДДФЛ за чешкия гражданин?

С оглед на изложеното, изразявам следното становище:
1. По прилагането на ЗДДФЛ:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
* което има постоянен адрес в България, или
* което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
* което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
* чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно – не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В конкретния случай лицето няма постоянен адрес в България, но пребивава на територията на страната повече от 183 дни за всяка календарна година, т.е. налице е вторият критерий по чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, въз основа на който лицето може да се определи като местно по смисъла на ЗДДФЛ. От друга страна видно от допълнително представените от ревизиращия екип документи, физическото лице – чешки гражданин има статут на данъчно пребиваващ в Чешката република по смисъла на чл. 4 от СИДДО между Република Чехия и Република България към датата 28.08.2020 г.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Доколкото конкретната СИДДО определя физическото лице като местно на Република Чехия за съответния период, разпоредбите й имат предимство пред ЗДДФЛ. Следователно, за същия период, за целите на данъчното си облагане в България лицето ще се третира като чуждестранно и ще е данъчно задължено само за доходи, придобити от източници в Република България.
Според описаната фактическа обстановка чуждестранното физическо лице е в състава на съвета на директорите на българското дружество и участва в управлението на дружеството без да има сключен договор, в който да е посочено конкретно възнаграждение. От друга страна е ясно, че именно това дружество поема всички разходи, свързани с пребиваването на лицето в страната (разходи за наем на жилище, ползване на автомобил, самолетни билети, ел. енергия, интернет и др.). Доколкото престоят на лицето в България е свързан с извършваната от него дейност в полза на дружеството, то същите следва да се третират като непаричен доход, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ. На това основание, в зависимост от формата на плащане, доходите се класифицират като парични и непарични. Непаричните доходи се остойностяват в български левове към дата на придобиването им по пазарна цена (чл. 10, ал. 2 и 4 от ЗДДФЛ).
Обстоятелството, че с разходите за наем и самолетни билети е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството не променят данъчното третиране на доходите за физическото лице. В запитването не е посочено конкретно по коя точка на чл. 26 от ЗКПО е извършено увеличението на счетоводния финансов резултат, което, ако беше направено, би внесло допълнителна яснота относно причината за непризнаването им. Поради това е необходимо да се съобрази принципното положение, че ако за целите на ЗДДФЛ даден разход бъде квалифициран като такъв за трудово възнаграждение, то не може в същото време той да се третира като разход, несвързан с дейността, който не е признат за данъчни цели по реда на ЗКПО. Отделно от това става ясно, че за част от разходите (самолетни билети, ел. енергия и интернет, експлоатация на автомобил) са внасяни данъци по чл. 204, ал. 1, т. 1 и 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), но доколко това е правилно в конкретния случай следва да се установи в хода на ревизионното производство. Ако тези разпоредби са приложени в нарушение на изискванията, регламентирани в ЗКПО, то това обстоятелство не би следвало да се вземе предвид, при определяне на задълженията за данък по ЗДДФЛ на чуждестранното физическо лице, съответно следва да се направят необходимите корекции по реда на ЗКПО.
От гледна точка на ЗДДФЛ определянето на вида на дохода, за целите на данъчното му облагане, има изключително важно значение. В тази връзка следва да се има предвид и това, че дейността на чуждестранното физическо лице на територията на страната не се свежда единствено до управленските му функции в българското дружество, а същото е ангажирано и с извършването на определени консултантски услуги във връзка с приложения от Вас договор, сключен между компанията майка и българското дружество. В чл. 2 на този договор е посочено, че изпълнителят (дружеството – майка) се задължава да осъществява предмета на договора чрез свои служители или партньори – квалифицирани в съответната област специалисти. Договорът е от 01.08.2007 г., като на същата дата е подписан и договор между българското дружество и физическото лице със сходен предмет и с идентично възнаграждение (3000 евро). С оглед на това може да се предполага, че лицето е наето от компанията майка единствено с цел да извършва съответната дейност в полза на и за сметка на българското дружество, независимо че възнаграждението се превежда по банковата му сметка от дружеството-майка. Действителен платец на доходите му е българското дружество. В тази връзка следва да се подчертае, че водещи за целите на данъчното облагане са не уговорките в сключения договор, а реално извършените действия от страна на задължените лица.
Предвид изложеното по-горе считам, че правоотношението между българското юридическо лице и чуждестранното физическо лице може да се определи като трудово по смисъла на § 1, т. 26, буква „ж“ от ДР на ЗДДФЛ и съответно доходът да се облага по реда, предвиден в този закон за доходите по трудови правоотношения. На основание § 1, т. 26, буква „ж“ от ДР на ЗДДФЛ като трудови за целите на закона се квалифицират и правоотношенията между работодател по § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице.
В конкретния случай безспорно става въпрос за сделки между свързани лица и ако в хода на производството органите по приходите установят, че същите са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, могат да се позоват на чл. 77 от ЗДДФЛ. На това основание при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.

По отношение на задължителните осигурителни вноски:
Спрямо лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава членка.  
В случай че лицата упражняват трудова дейност едновременно в няколко държави членки, е необходимо компетентната институция на държавата по пребиваване на лицето да определи приложимото за него законодателство и да уведоми институциите на останалите държави, в които то полага труд.
Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност). Този документ указва, че трудовоактивното лице е подчинено на законодателството на определена държава членка. Следователно, изхождайки от основния принцип в координационните регламенти за само едно приложимо законодателство, този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на една държава членка и е освободено от прилагане на осигурителното законодателство на всички други държави членки, в които то полага труд.
Удостоверение, надлежно издадено от институцията, която е определена от компетентен орган на съответната държава членка, има обвързващ ефект за институциите на другите държави членки, като те са длъжни да признават формуляра до оттеглянето му или обявяването му за невалиден.
В конкретния случай към изпратеното запитване е приложено копие на удостоверение А1, издадено на физическото лице от чешката компетентна институция, с което за лицето е определено като приложимо законодателството на Чехия за периода от 01.01.2018 г. до 05.10.2021 г. в качеството му на самостоятелно заето лице, работещо в две или повече държави членки.
Няма данни въпросното удостоверение да е обявено за невалидно или да е оттеглено.
Удостоверенията за приложимо законодателство А1, издавани съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС, представляват доказателство за приложимото спрямо осигурените лица законодателство на държава членка в сферата на социалната сигурност – т.е. за единствената държава, в която се дължат вноските за социална сигурност и от която може да се придобие право на съответните обезщетения.
Издаденият формуляр А1 удостоверява, че лицето остава подчинено на чешкото законодателство в областта на социалната сигурност за периода, указан в него, което означава, че всички задължителни осигурителни вноски за лицето, включително от дейността му в България, ще се плащат в държавата, на чието законодателство е подчинено то, съгласно нейното законодателство (в конкретния случай – Чехия). За лицето не е приложимо българското законодателство и не се дължат осигурителни вноски в България, докато удостоверението не бъде оттеглено или обявено за невалидно от издалата го институция.
Следва да се има предвид, че възможността институция или национален съд на друга държава членка да пренебрегне удостоверение А1 би поставила под съмнение основния принцип за само едно приложимо законодателство. Това означава, че при валидно издадено удостоверение А1 от компетентната институция на Чехия, с което е определено като приложимо за лицето чешкото законодателство за социална сигурност, институциите в България нямат право да установяват и събират задължителни осигурителни вноски за лицето за периода, за който се отнася издаденото удостоверение.
Като институция, компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство по Регламент (ЕО) № 883/2004, НАП може да взаимодейства в рамките на административното сътрудничество по чл. 76 и следващите от този регламент с институциите на другите държави членки при решаване на противоречия относно валидността на удостоверения А1 и относно държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
При наличие на безспорни доказателства, установени в хода на ревизията, относно погрешно определено приложимо законодателство за чуждестранното лице, НАП може, в рамките на административното сътрудничество, да се обърне към компетентната институция на Чехия за изясняване на случая.
Възможно е и стартиране на процедура съгласно Решение №А1 от 12 юни 2009 г. за установяване на процедура на диалог и помирение по отношение на валидността на документите, определянето на приложимото законодателство и предоставянето на обезщетения съгласно Регламент (ЕО) №883/2004.
Процедурата на диалог и помирение се прилага при наличие на съмнение относно валидност на издадения документ, съответно правилността на подкрепящите доказателства, които показват положението на дадено лице в областта на системите за социална сигурност, както и при различие в становищата на държавите членки във връзка с определяне на приложимото законодателство.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар