Изх. №20-00-113
14.05. 2018г.
ЗДДС – чл.2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №20-00-113/19.04.2018 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за счетоводството (ЗСч).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На ЕООД предстои сключването на договор за услуга с дружество, което е официален представител на световен производител на домакинска техника (Организатор). Домакинската техника се продава в страната от Организатора на дистрибутори.
ЕООД ще приема и обработва заявления от клиенти, закупили домакински уреди, за възстановяване на част от покупната цена, платена при покупката им, като част от специални акции, както и ще възстановява средства от името и за сметка на Организатора, на които купувачите имат право въз основа на одобрените им заявления. Сумите за възстановяване ще бъдат превеждани от Организатора на ЕООД, който от своя страна ще ги изплаща на всеки клиент, имащ право на това.
За услугата която предоставя, ЕООД ще получава възнаграждение, представляващо процент от сумата, която възстановява или твърда цена за всяко едно възстановяване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли сумите превеждани от Организатора да бъдат облагани с ДДС?
2. По какъв начин следва да бъдат отчитани паричните транзакции по повод на кампаниите?
Поради обстоятелството, че в запитването е обективирано намерение, без да е приложен договор или други документи, от които да се направи извод относно характера и вида на доставките, съгласно действащото законодателство изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
На основание чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от закона доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. По аргумент от чл. 5, ал. 2 от закона не са стока по смисъла на закона парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Доставчик по смисъла на закона е лицето, което извършва доставката на стока или услуга (чл. 11 от ЗДДС). Облагаема с ДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната (чл. 12 от ЗДДС).
В случая ЕООД не извършва доставки на стоките, за които се получават визираните в запитването суми, превеждани към клиентите закупили домакинска техника. Доколкото горепосоченото дружество не е участник във веригата за доставка на стоките, то получаването и изплащането на сумите не е плащане по доставка, а паричен поток, поради което за тези получени суми не следва да се начислява ДДС.
По повод на договора с Организатора дружеството ще се яви доставчик на услуга, за която ще получава възнаграждение определено като комисионна (в процент или абсолютна сума), за която се дължи ДДС по общия ред на закона.
Следва да имате предвид, че изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции, страните по договора следва да осигурят достатъчна отчетност, даваща възможност за текущ и последващ контрол на паричните потоци.
По втори въпрос:
Запитването Ви е препратено по компетентност до дирекция „Данъчна политика“ при Министерство на финансите, която е оправомощена да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство (чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник на Министерство на финансите).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.