Изх. №20-00-244
14.05. 2021 г.
ЗДДС – чл.124
ЗКПО – чл.10
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-244/20.04.2021 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 от закона. Извършва ИТ консултантски услуги за английска компания. Възнамерява да сключи договор за подизпълнение на консултантски услуги с физическо лице от Коста Рика, регистрирано като самоосигуряващо се лице (приложени са документи от данъчната администрация, доказващи данъчния статут на лицето). Услугите ще се фактурират на месечна база.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се отрази фактурата за услугите на подизпълнителя в дневниците за ДДС?
2. С какви документи, освен договор и фактура, трябва да разполага дружеството за да бъдат признати разходите при определяне на годишния данъчен финансов резултат?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Дейността по предоставяне на консултантски услуги, представлява независима икономическа дейност, доколкото се извършва редовно срещу възнаграждение и следователно лицето, което я извършва, притежава качеството на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС. Тъй като посочвате, че физическото лице от Коста Рика ще извършва консултантските услуги в качеството на самостоятелно заето лице, за целите на настоящото становище, приемам, че същото има статут на данъчно задължено лице.
Фактурите, издадени по реда на законодателства на други държави не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Не е грешно, ако при желание от страна на данъчно задълженото лице документът се отрази в дневника за покупки, като в случая следва да се попълни колона 9 „Данъчна основа на получените доставки без право на данъчен кредит или без данък“.
В качеството на получател на услуга, българското дружество следва да съобрази разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Предвид изложеното, мястото на изпълнение на доставката ще бъде там където е установен получателят – българското дружество, в случая на територията на България. Доставката е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС със ставка на данъка 20 %, доколкото не попада сред изрично посочените освободени доставки в глава 4 от ЗДДС.
По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя на услугата, при условие че доставчикът не е установен на територията на страната.
В § 1, т. 11 и т. 10 от ДР на ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията „лице, установено на територията на страната” и „постоянен обект“. В описаната фактическа обстановка липсва информация за определянето на това дали визираното лице от Коста Рика, в качеството на доставчик е установен на територията на страната или не, поради което становището е изготвено при допускането, че доставчикът не е установен на територията на страната.
На основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в качеството си на получател по доставката, за дружеството ще възникне задължение да начисли данъка като издаде протокол съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, като издаденият протокол следва да съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от закона.
Протоколите по чл. 117 от закона се отразяват в отчетните регистри по чл. 124 от с.з. както следва:
1) в дневника за продажби и справката декларация – данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС) и начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к. 14), съответно в справката-декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС). В колона 15 на дневника за продажби се попълва 0 (нула), когато доставката е облагаема с нулева ставка.
2) в дневника за покупки и справката декларация – в зависимост от наличието на право на приспадане на данъчен кредит за данъчно-задълженото лице:
* когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката има право на пълен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 31 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и клетка 41 (ДДС с право на пълен данъчен кредит);
* когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката има право на приспадане на частичен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 13 (ДДС с право на частичен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 32 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и клетка 42 (ДДС с право на частичен данъчен кредит);
* когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката няма право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка данъчната основа и данъкът на получените доставки се посочват в колона 9 (данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък).
В случай, че доставчикът се счита за установен на територията на страната, разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона няма да намери приложение и в този случай данъкът по доставката няма да е изискуем от получателя (българското дружество). Извършените услуги ще формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗДДС лицето ще подлежи на регистрация по закона и при достигане на облагаем оборот от 50 000,00 лв. ще възникне задължение за регистрация по силата на чл. 133, ал. 1 във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос:
ЗКПО не регламентира конкретни видове документи, с които следва да разполага данъчно задълженото лице за да бъде признат даден разход за данъчни цели.
Отчитането на разходите от стопански операции в счетоводството на предприятието следва да бъде съобразено със счетоводното законодателство, към което препращат и разпоредбите на чл. 18, чл. 77 и чл. 78 от ЗКПО.
Изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, приложимата счетоводна база за финансово отчитане, съдържанието и съставянето на финансовите отчети са уредени в Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти.
Относно начислените счетоводни разходи са приложими общите изисквания на ЗКПО. Разходите ще бъдат данъчно признати при следните условия:
* да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от закона;
* свързани са с дейността на дружеството, относими са към отчетния период, за който е намален финансовия резултат;
* не попадат в хипотеза на отклонение от данъчно облагане по смисъла на глава 4 от ЗКПО и/ или на скрито разпределение на печалба съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
За целите на данъчното признаване на счетоводните разходи е от значение да има доказателства, че: направените разходи са действителни, свързани са с предмета на дейност на дружеството и са в изпълнение на поети търговски ангажименти. Разходите, които не са свързани с дейността, не са данъчно признати на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Когато липсва документална обоснованост, с отчетените разходи се преобразува счетоводният финансов резултат за годината по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.