Изх. №20-00-270
12.06.2020 г.
чл. 79, ал. 1 от ЗДДС
чл. 79, ал. 2 от ЗДДС
чл. 79, ал. 3 от ЗДДС
чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС
чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството е регистрирано на основание чл. 100 от ЗДДС с основен предмет на дейност, съгласно НКИД – 43.21 – изграждане на електрически инсталации и уредби.
На 26.03.2020 г. са закупени 13 бр. (2MP) камери, които са мотирани на обект на дружеството, от който в момента се предоставят строително-мотнажни дейности.
При свързване на камерите в електрическата мрежа, служител на дружеството допуска техническа грешка и включва камерите към напрежение от 220V, вследствие на което камерите изгарят и същите са неизползваеми. Изготвен е протокол за събитието, подписан от трима свидетели, в който е описана ситуацията и броя на повредените камери със съответната покупна цена за всяко устройство поотделно.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС или в случая е приложимо ограничението по чл. 80, ал. 2, т.1 или т. 2 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
От зададения въпрос, може да се направи предположение, че дружеството е ползвало правото на данъчен кредит при покупката на камерите, които са неизползваеми вследствие на неправилен монтаж.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
В чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е указано, че за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в тази разпоредба на закона.
В чл. 80 от ЗДДС са предвидени случаи, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит. По-конкретно съгласно, чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС корекции по чл. 79 от закона не се извършват в случаите на:
– унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила (чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС) и
– унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката (чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС).
Корекции на ползвания данъчен кредит не се извършват и в случаите, при които от началото на годината, в която е упражнено правото за неговото ползване, са изминали 5 години (чл.80, ал.1, т.3 на ЗДДС).
По отношение хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, следва да се посочи, че в ЗДДС не е дадено определение на понятието “непреодолима сила”.
За целите на данъчното облагане, съдържанието, което се влага в понятието “непреодолима сила” следва да се извлича от разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), съгласно който “непреодолима сила” е “непредвидено или непреодолимо събитие от извънреден характер”.
Съдебната практика квалифицира като “непреодолима сила” природните бедствия (Решение № 282/ 11.01.2005 г. на ВАС, Решение № 12041/ 19.12.2003 г. на ВАС и др.). Като непреодолима сила следва да се квалифицират природни явления, като земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, пожари, продължителни суши и епидемии, радиационно, химическо и бактериологично заразяване, когато са причинени жертви и тежки щети на собствеността или са застрашени здравето и животът на населението.
Освен природни явления, непреодолима сила могат да бъдат и събития и явления от обществения живот – военни действия, правителствени забрани, ограничаващи износа (ембарго), епидемии, стачки, хиперинфлация и т. н.
Непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни едно задължение. Неизпълнението не трябва да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Обективна невъзможност да се изпълни задължението е налице, когато то не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице.
Следователно, за да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила, същото трябва да има извънреден характер за данъчно задълженото лице, да е случайно по своя произход, непредвидено и непредвидимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето, но да не се дължи на причини, за които последното отговаря. Съществен елемент на непреодолимата сила е, че събитието и неговите последици биха настъпили и при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от добрия търговец в дадена сфера на дейност. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно.
По отношение хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, следва да се посочи, че легално определение на понятието „авария“ е дадено в § 1, т. 3 от ДР на Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Съгласно посочената разпоредба аварията „е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека.”.
Относно другия използван в нормата термин „катастрофа“, то дефиниция, на същия в българското законодателство е дадена единствено в § 1, т. 12 от ДР на Закона за държавните резерви и военновременните запаси (ЗДРВЗ). Според посочената разпоредба катастрофата е „събитие, явление или процес на действието на разрушителни сили, довели до мащабни, тежки или унищожителни последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, изискващи незабавни и възстановителни интервенции”.
В случаите когато регистрираното лице може да докаже, че унищожаването, липсата или брака на активите, причинени от аварии или катастрофи, не са по негова вина, на основание чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС няма да коригира ползвания данъчен кредит.
Отделните хипотези, включени в обхвата на чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС се характеризират с това, че унищожаването, липсата, бракуването, следва да се дължат на причини, които стоят извън волева човешка дейност, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно.
В конкретния случай, при така представената в писмото фактическа обстановка, считам, че не е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, по силата на която корекции по чл. 79 не се извършват. Също така, случилото се събитие (погиване на камери в следствие на неправилно включване в електрическата мрежа), би могло да бъде предотвратено, ако бяха спазени изискванията за инсталиране на уредите, към електрическата мрежа, а също така унищожаването е извършено по вина на служител на дружеството, т.е. по вина на лицето, което използва стоката.
Предвид гореизложеното, за повредените камери дружеството следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда и правилата на чл. 79 от ЗДДС. Начисляването на дължимия данък следва да се извърши в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Протоколът трябва да съдържа реквизитите определени в чл. 66, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).