Писмо с Изх. №20-00-318; 30.08.2019 г.; чл. 72 от ЗДДС; чл. 86, ал. 1 от ЗДДС; чл. 86, ал. 2 от ЗДДС; чл. 126, ал. 3 от ЗДДС; чл. 180 от ЗДДС

Изх. №20-00-318
30.08.2019 г.

чл. 72 от ЗДДС
чл. 86, ал. 1 от ЗДДС
чл. 86, ал. 2 от ЗДДС
чл. 126, ал. 3 от ЗДДС
чл. 180 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
През данъчен период месец януари, поради технически причини в дневника за продажбите по ЗДДС, не е отразена издадена от дружеството фактура. Получателят по издадената фактура е отразил коректно издадения данъчен документ в своя дневник за покупките по ЗДДС.
След установяване на допусната грешка от страна на дружеството, през месец март е подадено искане за извършване на корекция на подадените справки декларации и отчетни регистри по ЗДДС, за данъчен период м. януари, за да може издадената фактура да намери отражение в коректния данъчен период и за м. февруари, тъй като през този данъчен период са отразени фактури за извършени покупки, които са издадени през месец януари.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. С включването на издадената фактура, след връчване на покана по чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и подаване на коригираща справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС в данъчен период м. януари, може ли дружеството да ползва и правото на приспадане на данъчен кредит, който се полага за този данъчен период и възможно ли е органа по приходите да откаже неговото приспадане?
2. При положение, че дружеството само е установило допуснатата грешка и е подало искане за корекция на данъчни периоди м. януари и февруари, за издадената фактура следва ли да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от кодекса, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. В съобщението се посочват несъответствията или липсващите данни. Отстраняването им се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в определения 14-дневен срок, ползва подателя по отношение на законовия срок за подаване, независимо от изричната норма на чл. 104, ал. 3 от ДОПК, съгласно която подадена след изтичането на законоустановения срок за подаване декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
Следва да се има предвид, че в чл. 126, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗДДС е уреден начинът на извършване на корекции на допуснати грешки в подадени декларации вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри, когато същите грешки са установени след изтичането на срока за подаване на декларациите.
В случаите, когато грешката се дължи на неотразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира от лицето чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката (чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС).
В случаите, когато грешката се дължи на неправилно отразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира по инициатива на лицето чрез писмено уведомяване компетентния орган по приходите в съответната ТД на НАП, който следва да предприеме действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период (чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС).
Правото на данъчен кредит за получателя по доставката, ще е налице при изпълнение на предпоставките, предвидени в Глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС.
Периодът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е определен в разпоредбата на чл. 72 от ЗДДС. Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, като включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период и посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
От изложеното при условие, че за получените доставки на стоки и/или услуги от дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит и същите не са отразени в отчетните регистри за съответния данъчен период е приложима разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Независимо от реда за коригиране на грешки, описан в чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, в случай, че лицето е пропуснало срока по чл. 72 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, то правото на данъчен кредит се погасява и последното не може да бъде упражнено чрез извършване на корекции на грешки.
Следва да се има предвид, че в хода на производствата по ДОПК действителните факти от значение за случая се установяват от органите по приходи, като при изпълнение на правомощията си по ДОПК същите са самостоятелни и независими.
Втори въпрос:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
По силата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Съгласно изложеното в запитването, дружеството е издало фактура през месец януари, но поради техническа грешка размера на данъка не включен при определяне на резултата за съответния данъчен период (януари) в справка-декларацията по чл. 125 и данъчният документ не е посочен в дневника за продажбите за този данъчен период. Тъй като задълженото лице не е включило дължимия данък и не е отразило фактурата в данъчен период м. януари в подадената справка декларация и отчетни регистри по ЗДДС е нарушило разпоредбата на чл. 86 , ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Дружеството е установило допуснатата грешка за неначисления в срок данък, през данъчен период м. януари и е предприело действия за нейното откорегиране, като е подало искане за корекция на данъчен период м. януари.
Независимо от обстоятелството, че дружеството само е установило допуснатата грешка, за неначисления в срок данък същото подлежи на имуществена санкция, съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно описаната правна норма регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.
Следва да се има предвид че съгласно чл. 180, ал. 3 от ЗДДС при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв., а съгласно ал. 4 от същата правна норма при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.

5/5

Вашият коментар