Изх. №20-00-382
12.08.2020 г.
ЗДДС – чл.113, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-382/29.07.2020 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, с основен предмет на дейност търговия на едро с фармацевтични продукти и медицински изделия; дейност, свързана с лекарствена безопасност и с качеството на лекарствени продукти и медицински изделия; регулаторна дейност; промоция и реклама на лекарствени продукти, медицински изделия и изделия за диагностициране; организиране и провеждане на клинични изпитвания, съгласно разпоредбите на приложимото законодателство; организиране на конгреси и научни събития и др. в тази област.
За целите на своята икономическа дейност същото е получател на услуги (консултантски услуги, обучения, презентации и др.) от медицински специалисти, наети по извънтрудови правоотношения. Част от медицинските специалисти са регистрирани по ЗДДС лица и самоосигуряващи се лица, които са декларирали писмено това обстоятелство, поради което на тази категория лица се изплаща брутното възнаграждение за предоставената услуга срещу издаване от съответния изпълнител по гражданския договор на фактура по реда на ЗДДС.
Друга част от изпълнителите по гражданските договори са медицински специалисти, които са регистрирани по реда на ЗДДС лица, но не са самоосигуряващи се лица. От брутното възнаграждение, дължимо по договор на тази категория лица, се удържа авансов данък и осигуровки съгласно изискванията на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство, съответно фактически дължимото за плащане възнаграждение е по-малко от брутното възнаграждение, уговорено по договора. За предоставените услуги изпълнителите в качеството си на регистрирани по ЗДДС лица издават фактура по реда на ЗДДС. Данъчната основа, посочена във фактурата представлява размера на брутното възнаграждение за услугите, уговорено в гражданския договор, като дължимият ДДС се начислява върху посочената във фактурата данъчна основа (брутното възнаграждение).
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
Отговаря ли на изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС фактура, в която сумата за плащане е различна от данъчната основа и данъка и това ще е сумата след направени удръжки от платеца на дохода, ако такива са дължими съгласно изискванията на ЗДДФЛ и осигурителното законодателство?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Изискванията към съдържанието на фактурите, издавани от данъчно задължените лица са регламентирани в чл. 114, ал. 1, т. 1 – 15 от с.з. В т. 11 като задължителен реквизит е посочено, че фактурата трябва да съдържа единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена; в т. 12 – ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък; т. 13 – размера на данъка; т. 14 – сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка.
Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена (чл. 26, ал. 1 от ЗДДС).
На основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка. Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена (чл. 67, ал. 2 от ЗДДС).
В случая, когато доставчикът е физическо лице, което е регистрирано по ЗДДС, то трябва да документира извършената от него доставка с издаването на фактура, притежаваща реквизитите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид факта, че при изплащане на възнаграждение на физическо лице, което не е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), от възнаграждението предприятието платец следва да удържи осигуровки и авансов данък по ЗДДФЛ, считам че като сума за плащане във фактурата, следва да бъде посочена както цялата дължима сума по доставката, тъй като въз основа на нея се определя дължимия ДДС, така и фактически дължимата на изпълнителя сума след направените удръжки, доколкото тя се различава от сумата на данъчната основа и ДДС. Няма пречка във фактурата, да се вписват и допълнителни реквизити, неупоменати изрично в чл. 114 от ЗДДС, в случая сумите на удържаните осигуровки и авансов ДДФЛ, с които се намалява подлежащата на получаване от лицето сума.