Писмо с Изх. №20-00-438; 09.12.2019 г.

Изх. №20-00-438
09.12.2019 г.

чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 22, ал. 3 от ЗДДС
чл. 22, ал. 4 от ЗДДС
чл. 30, ал. 1 от ЗДДС
чл. 69, ал. 1 от ЗДДС
чл. 23, ал. 3 от ППЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Българско дружество, регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, извършва доставка на услуга по транспорт на стоки, като получател е друго българско дружество, регистрирано за целите на ЗДДС в страната. Транспортът е осъществен от територията на страната до територията на Р Сърбия и обратно.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Каква е приложимата данъчна ставка съгласно ЗДДС (0% или 20%) за извършената услугата по транспорт на стоки от територията Р България до територията на Р Сърбия и обратно?
2. Каква е приложимата данъчна ставка съгласно ЗДДС, ако транспортната услуга е осъществена между териториите на две трети страни – например: Македония-Турция?
3. Каква е приложимата данъчна ставка съгласно ЗДДС, ако транспортната услуга е осъществена между териториите на две държави членки на Европейския съюз (ЕС) – например: Гърция – Румъния?
4. По така извършени услуги по транспорт на стоки, дружеството ще има ли право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за извършените разходи по транспорт?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи, втори и трети въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. За да бъде една доставка облагаема (с данъчна ставка в размер на 0% или 20%) за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания“.
Правилото за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки в рамките на ЕС или извън него, когато получателят е данъчно задължено лице се съдържа в разпоредбата на чл. 22, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. От изложеното следва, че за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки, по която получател е данъчно задължено лице е от значение мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а не дестинацията, по която се осъществява услугата, свързана с транспорт на стоки.
Когато услугата се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Необходимо е да се отбележи, че дефиницията на понятието „постоянен обект“ се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС.
Тъй като, съгласно изложената фактическа обстановка не става ясно в какво качество действа доставчикът на услугата по транспорт на стоки – пряк превозвач или организатор/спедитор на транспортни услуги, следва да се има предвид, че съгласно чл.22, ал. 4 от ЗДДС за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз. Спедиторска услуга по ал. 4 от същата правна норма е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане. Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, разпоредбата на чл.127 от ЗДДС не се прилага.
Тъй като в конкретния случай получател по доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки, е данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната, като данъкът върху добавената стойност за доставката на основание чл. 54, ал. 2 от ППЗДДС е изискуем от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Поради обстоятелството, че мястото на изпълнение на тази услуга е на територията на страната в зависимост от направлението на превоза на стоката следва да се изясни, каква следва да е приложимата данъчна ставка по доставката, която ще бъде извършена от дружеството доставчик – 20% или 0%
За да се приложи нулева ставка на данъка е необходимо направлението, по което се превозват стоките да се определя като международен транспорт на стоки по чл. 30, ал.1 от ЗДДС или чл. 23, ал. 3 от ППЗДДС. Също така, съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗДДС за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49 от закона, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1.
От посочените разпоредби следва, че доставката ще подлежи на облагане с нулева данъчна ставка, когато направлението, по което се оказва транспортната услуга, е:
– от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра (чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗДДС);
– от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната (чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗДДС);
– между трета страна/територия и трета страна/територия (чл. 23, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС);
– между трета страна/територия и друга държава членка (чл. 23, ал. 3, т. 2 от ППЗДДС)
– между друга държава членка и трета страна/територия (чл. 23, ал. 3, т. 3 от ППЗДДС);
– между две точки на територията на една трета страна/територия (чл. 23, ал. 3, т.4 от ППЗДДС);
– между две места на територията на страната, когато е част от превоз по чл.30, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС или част от превоз по чл. 23, ал. 3 от ППЗДДС ( чл. 30, ал. 1, т.3 от ЗДДС и чл. 23, ал. 4 от ППЗДДС).
Документите, с които се удостоверява извършването на услуги по международен транспорт на стоки, облагаеми с нулева ставка по чл. 30 от ЗДДС или чл. 23, ал. 3 от ППЗДДС са регламентирани в чл. 23 от ППЗДДС, а документите, с които се удостоверява извършването на спедиторски услуги, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки, са регламентирани в чл. 36, ал. 6 от ППЗДДС.
От казаното следва, че ако български доставчик регистриран за целите на ЗДДС, извърши транспорт на стоки от място на територията на страната до територията на трета страна или територия (Р Сърбия, Турция, Р Македония и т.н) или от територията на трета страна или територия до място на територията на страната или между трета страна/територия и трета страна/територия, по която получател е данъчнозадължено лице установено на територията на страната, по силата на чл. 30 доставката е облагаема с нулева данъчна ставка. За прилагане на нулева данъчна ставка, дружеството доставчик следва да се снабди с необходимите документи удостоверяващи извършения международен транспорт визирани в ППЗДДС.
В случай, че лице, което прилага чл. 30 от ЗДДС или чл. 23, ал. 3 от ППЗДДС не се снабди с документите по чл. 23 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 39 от ППЗДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Тази корекция е двупосочна, доколкото се регламентира не само начисляването на данък със ставка 20 на сто при отсъствие на удостоверяващите документи, но и елиминиране на ефекта от така начисления данък при последващо снабдяване с необходимите документи. Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от корекцията чрез анулиране на протокола. За анулирането не се издава нов протокол. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.
Ако направлението, по което се превозват стоките не попада в посочените по-горе направления, поради което не се определя като международен транспорт, за доставката следва да бъде приложена данъчна ставка 20 на сто. Такива направления са:
– между две точки на територията на страната;
– между две точки на територията на друга държава членка;
– от територията на страната до територията на друга държава членка;
– от територията на друга държава членка до територията на страната;
– от територията на една държава членка до територията на друга държава членка.
От изложеното следва, че ако доставчик установен на територията на страната, регистриран за целите на ЗДДС, извърши транспорт на стоки между две държави членки на ЕС (Гърция – Румъния) или между две точки на територията на друга държава членка и получател е данъчнозадължено лице установено на територията на страната, мястото на изпълнение на тази доставка ще е на територията на страната, по силата на чл. 21, ал.2 от ЗДДС, като разпоредбата на чл. 30 от ЗДДС е неприложима. В този случай, доставката ще е облагаема и на основание чл. 54, ал. 2 от ППЗДДС, данъкът ще е изискуем от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице и ще възникне задължение за начисляване на данъка, като приложимата данъчна ставка ще е 20 %, съгласно разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Ако доставките не се третират като международен транспорт на стоки по смисъла на ЗДДС, доколкото в ППЗДДС няма изрично регламентирани документи с които следва да разполага доставчикът, то считам за целесъобразно, че той трябва да разполага с относимите по доставката документи и доказващи извършените услуги.
По четвърти въпрос:
За лицата регистрирани на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл. 72 от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1 от същия закон, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
С оглед на гореизложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от доставките, които лицето извършва и за да е налице правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получените стоки и услуги да се използват за извършване на последващи облагаеми доставки
Съгласно изложената фактическа обстановка, получател по доставка на услуга, свързана с транспорт на стоки, е данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и както бе изложено по-горе в отговор на поставените въпроси, доставката е с място на изпълнение на територията на страната, която е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, независимо от направлението.
В случай, че извършените разходите са пряко свързани с извършваната доставка на услуга по транспорт на стоки, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, при изпълнение на условията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС и спазване на срока по чл. 72 от ЗДДС.
Ако извършените разходи не свързани с извършваната услуга, както и с икономическата дейност на задълженото лице, за дружеството няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

5/5

Вашият коментар