Изх. №20-00-439
16.12. 2019 г.
ЗКПО – чл.204, ал.1, т.2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, e постъпило Ваше писмено запитване, приети с вх. №20-00-439/14.11.2019 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В дружеството са назначени двама служители на трудов договор и двама управители на договор за управление и контрол. Ръководството обмисля да предостави на двамата служители допълнително здравно осигуряване и ваучери за храна с месечна стойност 80,00 лв., като управителите не желаят да се възползват от тези социални придобивки.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Могат ли да се считат като социален разход горепосочените придобивки, в случай че управителите писмено с декларация се откажат от своето право да ги ползват?
2. Какво е данъчното третиране на превишението над 60,00 лв.?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Според дефиницията, на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. В същата дефиниция е заложен и критерий, посредством който да бъде определено дали социалните придобивки са предоставени в натура или не.
Тъй като, по изричната дефиниция на чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „а” и „б” от ЗКПО ваучерите за храна и разходите за доброволно здравно осигуряване са социални разходи предоставени в натура, е необходимо да се анализира кумулативното изпълнение на другите два критерия заложени в дефиницията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, а именно:
1. Реда и начина на предоставяне на социалните придобивки: ЗКПО урежда две алтернативни възможности с еднаква тежест, както следва:
• по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или
• по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
1. Социалните придобивки да са достъпни за всички наети лица: за да е достъпна социалната придобивка, трябва да е осигурена възможност тя да се ползва по право от всички наети лица.
При условие, че по един от регламентираните алтернативни начини във Вашето дружество е взето решение да се предоставят социалните придобивки на всички наети лица, в еднакъв размер и на еднаква база, но по изрично волеизявление част от тях (във Вашия случай управителите) се откажат от ползването им, следва да се приеме че не е нарушен критерият за общодостъпност.
По втори въпрос:
Когато са налице условията, посочени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, разходите за ваучери за храна в размер до 60,00 лв. месечно на всяко наето лице, са освободени от облагане. Предвид разпоредбите на чл. 214 от ЗКПО неизпълнението на тези условия или на някое от тях е основание да бъде обложен целият размер на начисления разход. В случай, че са изпълнени всички условия, само превишението на тези разходи над 60,00 лв. месечно на всяко наето лице подлежи на облагане с данък.
Следователно, ако предприятието работодател начислява 80,00 лв. месечно социални разходи, предоставени под формата на ваучери за храна на наето лице, то 60,00 лв. са освободени от облагане, а превишението от 20,00 лв. подлежи на облагане с данък по чл. 204, ал. 1 от ЗКПО.
На основание чл. 208 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи в размер до 60,00 лв. месечно за всяко наето лице разходите посочени в чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „а“ от с.з. при условие, че липсват подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите и същите отговарят на дефиницията на „доброволно здравно осигуряване“ по смисъла на § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО, която препраща към § 1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ.
По аргумент от чл. 213, ал. 2 от ЗКПО превишението над 60,00 лв. месечно за всяко наето лице се облага с данък върху разходите. Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец (чл. 213, ал. 3 от ЗКПО).
При неизпълнение на горепосочените критерии, отчетените от дружеството Ви разходи за ваучери за храна и доброволно здравно осигуряване могат да бъдат третирани като разходи на възнаграждение за извършена от съответните лица работа -тези разходи са признати за данъчни цели и с тях не се преобразува счетоводният финансов резултат по реда на ЗКПО;
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.