Писмо с Изх. №20-00-74; 24.02.2021 г.

Изх. №20-00-74
24.02.2021 г.

ЗДДС – чл. 3, ал. 1
ЗДДС – чл. 9
ЗДДС – чл. 21, ал. 2
ЗДДС – чл. 86, ал. 3
ЗДДС – чл. 96
ЗДДС – чл. 97а, ал. 2

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Х F е регистриран като самоосигуряващо се лице, извършващо консултантска дейност по стопанско и друго управление, икономист, с код на дейността КИД 2008-70.22.
Лицето възнамерява да извършва дейност на територията на страни членки на ЕС.
Във връзка с описаната фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
При достигнат оборот от 50 000,00 лв. за годината следва ли да се начислява ДДС на лицата/фирмите, които са получатели на услугите, които са регистрирани в страна членка на ЕС, оперират там и съответно услугите им се оказват там, т.е. извън територията на България?
Предвид това, че в отправеното от Вас запитване поставеният въпрос е хипотетичен и не са изложени конкретни факти и обстоятелства, имащи значение за тяхното облагане, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Предвид посоченото, дейността по предоставяне на консултантски услуги, представлява независима икономическа дейност, доколкото се извършва редовно срещу възнаграждение и следователно лицето, което я извършва, притежава качеството на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС.
В запитването си посочвате, че физическото лице възнамерява да извършва услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, по които получатели са данъчно задължени лица, установени на територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащия ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи, необходими за доказване статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/. Съгласно чл. 18, пар. 1 от Регламента, доставчикът на услуги може да счита, че получател установен в Общността има статут на данъчнозадължено лице, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент /ЕО/ №904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
Тъй като посочвате, че клиентите Ви са регистрирани в друга държава членка (вероятно се има предвид регистрирани за целите на ДДС), то за целите на настоящото становище приемам, че са данъчно задължени лица, установени на територията на друга държава членка и следва да се приеме, че извършваните услуги се третират по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка. За доставките с място на изпълнение извън България на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява български косвен данък (ДДС).
В Глава девета от ЗДДС е предвидена специална регистрация за доставки на услуги, с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
На основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
За доставките на услуги с мястото на изпълнение в ЕС – на територията на друга държава членка, за физическото лице ще възникне задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
Регистрацията е специална и е единствено за целите на деклариране на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Поради тази причина в ал. 5 на чл. 97а е предвидено, че регистрирано по този ред лице, за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 99 или регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2, следва да се регистрира по съответния ред и в законоустановените срокове.
По силата на ал. 4 от чл. 97а от ЗДДС възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по – късно от 7 дни преди датата, на която данъка за доставката става изискуем (датата на извършване на услугата или датата на авансовото плащане), независимо от стойността на данъчните основи на извършените доставки. Дори и стойността на данъчните основи на извършените доставки, които са с място на изпълнение извън България да надхвърли прага от 50 000 лева, не възниква задължение за регистрация по чл. 96 от ЗДДС и начисляване на български косвен данък (ДДС).
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, лице регистрирано на основани чл. 97а от закона няма право на данъчен кредит.

5/5

Вашият коментар