Изх. №21-02-4/12.06.2020 г.
Изх. №26-03-1/12.06.2020 г.
КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …… е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №21-02-4/15.05.2020 г. и вх. №26-03-1/15.05.2020 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„.К.БЪЛГАРИЯ“ е клон на „К“ ООД В – дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Република Сърбия.
Управител и представляващ на „К.БЪЛГАРИЯ“ КЧТ е сръбският гражданин Н.С., който е осигурен за всички осигурителни случаи в Република Сърбия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Следва ли г-н Н.С. да се осигурява като самоосигуряващо се лице в Република България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО, самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:
– лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
– лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ);
– регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители;
Съгласно текста на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; дипломирани одитори; независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Видно от изложената фактическата обстановка г-н Н.С. не попада в кръга на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 или 4 от КСО. Следователно за него не възниква задължение да се осигурява като самоосигуряващо се лице по реда на КСО.
Доколкото г-н Н.С. е управител на клон на чуждестранно юридическо лице, за него ще е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно същата лицата, упражняващи трудова дейност като управители на клонове на чуждестранни юридически лица, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ? (основание чл. 10, ал. 1 от КСО).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (аргумент чл. 6, ал. 3 от КСО).
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурени за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата (основание чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравноосигурителните вноски за управителите на клонове на чуждестранни юридически лица се определят от дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО (аргумент чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).
Важно е да се отбележи, че г-н Н.С. подлежи на задължително осигуряване по описания по-горе ред, в случай че за него е определено като приложимо българското законодателство.
В тази връзка следва да имате предвид, че по въпросите в областта на социалното осигуряване в сила от 1 февруари 2013 г. е Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (Спогодбата), ратифицирана със закон, приет от ХLI Народно събрание на 05 юли 2012 г. (обн, ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.). Процедурните правила за прилагане на Спогодбата са въведени с административно споразумение между двете Договарящи страни – Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (Споразумението).
Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от същата. Съгласно тази разпоредба, по отношение на Република България, Спогодба се отнася:
– за медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;
– за медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване;
– за държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица и смърт и
– за семейните помощи за деца.
Спогодбата регулира социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете Договарящи държави.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 7 – чл. 10), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между Договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Спогодбата). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Спогодбата.
Нормата на чл. 7 от Спогодбата регламентира общото правило за определяне на приложимото законодателство. Съгласно цитираната разпоредба, по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната Договаряща държава, дори и когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата Договаряща държава, се прилага законодателството на първата Договаряща държава, освен ако с разпоредбите на член 8 и член 9 от тази Спогодба не е определено друго.
В чл. 8 от Спогодбата са разписани специалните разпоредби, представляващи изключение от общото правило.
Важно е да се подчертае, че в обхвата на Спогодбата не са регламентирани случаите на едновременно извършване на работа на територията на двете договарящи страни.
При възникнали допълнителни въпроси относно определяне на приложимото осигурително законодателство, писмено запитване следва да отправите до Централно управление на НАП, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” №52, е-mail:[email protected].
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.