Изх. №23-22-1612
24.09.2019 г.
чл. 6 от ЗДДФЛ
чл. 8, ал. 8 от ЗДДФЛ
чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ
чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ
чл. 38, ал. 5 от ЗДДФЛ
чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ
Придобили сте акции, издадени от чуждестранни компании и обложени с данък при придобиването. В телефонен разговор е уточнено, че правното основание за придобиване на акциите е наличието на трудово правоотношение с работодател, който е дъщерно дружество в България. Предоставянето им е обвързано с естеството и качеството на изпълнение на трудовите Ви задължения, поради което стойността им е включена към месечното Ви трудово възнаграждение и обложена с авансов данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ. Уточнено е също така, че в резултат на отделяне на компанията издател получавате нови акции с различен брой и номинал, включително и в други съществуващи и/или новоучредени дружества, като се запазва стойността на първоначалните акции.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Къде следва да се декларират придобитите акции, обложени с данък в страната на придобиване, и какви данни следва да се посочат?
2. Каква декларация следва да се подаде и какви данни следва да се представят при разделяне на акциите в резултат на отделяне на компанията издател?
3. Как се третира доходът от продажба на акциите и как ще се формира данъчната основа по ЗДДФЛ?
По първи въпрос:
На основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да декларират притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Следователно всяко местно физическо лице, което към 31 декември на годината, за която се подава данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, притежава акции в чуждестранно дружество, е задължено да декларира това обстоятелство, като за целта се попълва Приложение №8, Част I „Информация за притежаваните акции и дялови участия в дружества в чужбина“ от формуляра. В приложението се посочват: държавата, в която е регистрирано съответното дружество в чужбина; броят на акциите; дата на придобиване на съответните акции; цена на придобиване на акциите в съответната валута и в български лева. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в този закон, непаричният доход се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите). Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена (чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ). С оглед посочените разпоредби, цената на придобиване на акциите в конкретния случай е стойността им, включена в облагаемия доход от трудови правоотношения за месеца, през който са Ви предоставени от работодателя.
При условие че стойността на акциите е обложена от работодателя като доход от трудови правоотношения, не се налага посочването на стойността им на отделен ред при попълването на Приложение №1 „ Доходи от трудови правоотношения“ на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По втори въпрос:
На основание чл. 38, ал. 5 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел ІІ от Закона за корпоративното подоходнооблагане (ЗКПО):
– от местни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина;
– от местни физически лица при замяната на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества;
– от чуждестранни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина.
Считано от 01.01.2017 г., съгласно нормата на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, окончателният данък за доходите по чл. 38, ал. 5 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от закона, т.е. считано от посочената дата отпада основанието за деклариране на тези доходи в декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ.
В съответствие с нормата на чл. 129, т. 2 от ЗКПО, при преобразуване на дружества чрез отделяне на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество се издават акции или дялове от съществуващите или новоучредените дружества, пропорционално на притежаваните от тях акции или дялове в преобразуващото се дружество. В тези случаи за физическите лица не възниква доход, подлежащ на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 5 от ЗДДФЛ, тъй като акциите и дяловете в новоучреденото дружество не се придобиват чрез замяна на акции и дялове в преобразуващото се дружество. Следователно в разглежданата хипотеза не е налице задължение за подаване на декларация.
По трети въпрос:
На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в страната и в чужбина.
Доходите от източник в България са изброени изчерпателно в чл. 8 от ЗДДФЛ. В ал. 8 на чл. 8 като доходи от източник в България са посочени доходите от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, неперсонифицираните дружества и други форми на съвместна дейност, както и от сделки с тях.
Съгласно чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ при определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взима предвид.
С оглед изложеното, доходите от разпореждане с акции, издадени от чуждестранни юридически лица на местни физически лица, не са доходи от източник в България по смисъла на ЗДДФЛ.
Доходите от продажба или замяна на акции представляват облагаем доход за местните физически лица, освен в случаите, когато са освободени от облагане по силата на закон.
На основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на §1, т. 11 от допълнителните разпоредби на закона, а именно сделките:
– с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) /в сила от 16.02.2018 г./; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
– сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
– сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип;
– сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел ІІ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), или аналогични по вид сделки в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗПФИ „регулиран пазар“ е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия, съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му.
Съгласно чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ за „регулиран пазар” се счита и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС.
В чл. 153, ал. 1 изр. първо от ЗПФИ е регламентирано, че за организиране и извършване по занятие на дейност като регулиран пазар се издава лиценз от Комисията за финансов надзор. На основание чл. 189, ал. 1 от същия закон комисията изготвя и поддържа актуален списък на регулираните пазари, за които Република България е държава по произход, който публикува на интернет страницата си.
Европейската комисия поддържа актуализирана версия на същия списък и на интернет страница: http://ec.europa.eu/internal_market/securities/isd/mifid_en.htm. В списъка Република България е посочила за регулиран пазар „Българска фондова борса – София“ АД, като на регулирания пазар може да се организира официален и/или неофициален пазар на ценни книжа.
Видно от изложеното, разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ е приложима за сделки, които се сключват на регулиран български пазар и на регулиран пазар на ценни книжа във всички държави – членки на Европейския съюз.
В този смисъл доход, получен от продажбата на акции на фондова борса, която не може да се счита за „регулиран пазар” по смисъла на чл. 152 от ЗПФИ, не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ във връзка с §1, т. 11, буква „а” от допълнителните разпоредби на същия закон. Следователно, доколкото в телефонен разговор е уточнено, че част от акциите ще се търгуват на официална фондова борса в Съединените американски щати, за тази част от акциите разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ не намира приложение.
На основание чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗДДФЛ доходите от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с чуждестранна валута са облагаеми доходи по смисъла на този закон. Правилата за облагане на посочените доходи са уредени с чл. 33, ал. 3 и свързаните с нея разпоредби от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 33, ал. 3 облагаемият доход от продажба на акции е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.
Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ). При определяне цената на придобиване на акциите следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 33, ал. 6, т. 1 от ЗДДФЛ в общия случай цената на придобиване на акциите е документално доказаната цена на придобиване. Определянето на цената на придобиване в конкретния случай е указано в отговора на първи въпрос.
Съгласно чл. 34 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от прехвърляне на права или имущество, в т.ч. от продажба/замяна на акции, е облагаемият доход, формиран по реда на чл. 33 от същия закон, придобит през данъчната година. Във връзка с определяне датата на придобиване на дохода следва да се има предвид нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ, според която при продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Данъкът е в размер на 10 на сто (чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ). Доходите от продажба на акции се декларират чрез попълване на Таблица 2 от Приложение №5 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с код 508. Срокът за подаването на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице.