Писмо с Изх. №23-22-1967; 15.11.2018 г.; чл. 68, ал. 1 от ЗДДС; чл. 82, ал. 1 от ЗДДС; чл. 85 от ЗДДС; чл. 106, ал. 1 от ЗДДС; чл. 113, ал. 9 от ЗДДС; чл. 116, ал. 3 от ЗДДС

Изх. №23-22-1967
15.11.2018 г.

чл. 68, ал. 1 от ЗДДС
чл. 82, ал. 1 от ЗДДС
чл. 85 от ЗДДС
чл. 106, ал. 1 от ЗДДС
чл. 113, ал. 9 от ЗДДС
чл. 116, ал. 3 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
„Х“ ООД – в ликвидация е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от ,,.04.2017 г., за което е издаден акт за дерегистрация на 18.07.2018г. В периода ,,.04.2017 г. – ,,.12.2017 г., дружеството е издало фактури с начислен ДДС и е ползвало правото на данъчен кредит.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
За периода ,,.04.2017 г. – ,,.12.2017 г., дружеството правомерно ли е издало фактури с начислен ДДС и е ползвало правото на данъчен кредит, предвид факта, че считано от ,,.04.2017 г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба регистрацията се прекратява:
1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация – задължителна или по избор;
2. по инициатива на органа по приходите, когато:
а) е установил основание за задължителна дерегистрация;
б) е налице обстоятелство по чл. 176.
В чл. 107 от ЗДДС са описани основанията за задължителна дерегистрация.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за определени доставки, визирани в т. 1 – т. 4 от същата правна норма.
Видно от изложеното е, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква за регистрирано по ЗДДС лице и предвид факта, че датата на дерегистрация на дружеството е ,,.04.2017 г. за данъка, който му е начислен за получените от него доставки на стоки и услуги за периода след датата на прекратяване на регистрацията до ,,.12.2017 г., не е налице и няма право на приспадане на данъчен кредит.
Същото важи и по отношение на задължението за начисляване на данъка. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5, като по силата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го ночили, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Видно от изложеното е, че когато е прекратена регистрацията по ЗДДС, лицето няма право да начислява данък по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС, след тази дата и тъй като лицето е с прекратена регистрация от ,,.04.2017 г., данъкът не е изискуем и не следва да бъде начислен от дружеството, за периода от датата на прекратяване на регистрацията до ,,.12.2017 г.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, съгласно която задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Предвид факта, че за извършваните доставки на стоки или услуги в периода от ,,.04.2017 г. до ,,.12.2017 г., дружеството не е регистрирано по ЗДДС и е издавало фактури и/или известия с посочен данък в тях е приложима разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от закона. Следователно, данъкът, посочен във фактурите и/или известията е изискуем, на основание цитираната разпоредба от ЗДДС.
Съгласно чл. 116, ал. 3 от ЗДДС за погрешно съставени документи се смятат и такива, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. В този случай погрешно издадения документ подлежи на анулиране по предвидения в посочената разпоредба ред.

5/5

Вашият коментар