Писмо с Изх. №53-00-69; 06.07.2020 г.; чл. 13, ал. 1 от ЗДДС; чл. 13, ал. 3 от ЗДДС; чл. 13, ал. 4 от ЗДДС; чл. 13, ал. 6 от ЗДДС; чл. 117, ал. 1 от ЗДДС; чл. 124, ал. 2 от ЗДДС

Изх. №53-00-69
06.07.2020 г.

чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
чл. 13, ал. 3 от ЗДДС
чл. 13, ал. 4 от ЗДДС
чл. 13, ал. 6 от ЗДДС
чл. 117, ал. 1 от ЗДДС
чл. 124, ал. 2 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Във връзка с основната си дейност “Х – КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, купува нова машина ……………. от швейцарско дружество У SA с фактура от 25.05.2020 г. Машината пристига на територията на страната на 30.05.2020 г. с ЧМР от Белгия – държава членка на Европейския съюз (ЕС). КЧТ не е заплатило мито и ДДС при покупката на машината. Швейцарското дружество, няма регистрация за целите на ДДС в Белгия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третира доставката на новата машина от страна на КЧТ – внос без право на данъчен кредит или като вътреобщностно придобиване (ВОП)?
2. Следва ли да се начисли ДДС при покупката?
3. Как следва да се отрази фактурата за покупка на машината в отчетните регистри и справка-декларация по ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и предвид липсата на достатъчно ясна конкретика относно това, как е организирана доставката, каква е договореността между страните, статутът и произхода на стоката, изразявам следното принципно становище по зададените въпроси:
По първи и втори въпрос:
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице ВОП, като същевременно следва да се има предвид, че в ЗДДС са предвидени и изключения, които са регламентирани в чл. 13, ал.4 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 от същата правна норма вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Следователно, за да е приложим режимът, установен за ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
3. Възмездност на придобиването.
4. Транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.
5. Придобиващ по ВОП е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Доколкото съгласно изложеното в запитването, доставчик е лице установено в трета страна (Швейцария) и не е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка, в случая нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС не е приложима.
Според ал. 3 на чл. 13 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
Трансферът на стоки, попадащ в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, не е свързан с прехвърлянето на собственост върху тези стоки или фактическото им получаване от друго лице. Най-често това са случаите, при които лице, регистрирано в държава-членка, трансферира от територията на същата до територията на страната стоки, които ще влага в производство чрез мястото си на стопанска дейност в страната, или същите са предназначени за извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС предвижда, че е налице ВОП по чл. 13, ал. 3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
Следователно, за да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4. транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето – придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП.
Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът и лицето – придобиващ по чл. 13, ал. 6, е едно и също лице.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител. По силата на чл. 9, ал. 6 от ППЗДДС в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка.
Данъчната основа при вътреобщностното придобиване на стоки по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС следва да се определи, като данъчната основа по вноса в съответната държава-членка се увеличи съобразно регламентираното в чл. 55 от ЗДДС. Данъчната основа на ВОП по чл.13, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС не включва стойността на услугите по чл. 22, 23 и 24 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данък като платец по чл. 82, ал. 2 от закона.
Следва да се има пречвид, че за доказването на ВОП по чл. 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС са допустими всички относими доказателства и доказателствени средства, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като такива могат да бъдат например транспортни документи, търговски договори, търговска кореспонденция, съобщения за изпращане на стоките и други документи, удостоверяващи, че стоката е достигнала до местоназначението си и е предадена във владение на получателя.
Предвид цитираната нормативна уредба, в настоящия случай са възможни множество хипотези, част от които са следните:
– при кумулативно изпълнение на условията на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, получаването на стоката ще се счита за ВОП и на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС възниква задължение за начисляване на ДДС с протокол;
– при положение, че представителят пред митницата в Белгия не извършва вноса на стоките за сметка на КЧТ, то трансферирането на стоки от територията на държава-членка до територията на страната не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от закона и не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба;
– в случай, че доставчикът не е регистрирано лице в държава-членка въпреки, че стоката се транспортира от територията на държава-членка до територията на страната, не е налице ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС;
– ако доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и стоката се транспортира от територията на държава-членка до територията на страната, е налице ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 117, ал.1, т. 1 от закона възниква задължение за начисляване на ДДС с протокол.
За пълнота на изложението уведомяваме, че относно правната регламентация на вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС е издадено общо становище изх. № 91-00-241 от 04.06.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, което може да се намери в интернет страницата на Националната агенция за приходите www.nap.bg.
По трети въпрос:
От изложеното по-горе в отговор по първи и втори въпрос, ако е налице някоя от хипотезите на чл. 13 от ЗДДС, дължимият данък се начислява от придобиващото лице с издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем съгласно чл.63 от ЗДДС.
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол.
Като вид данъчен документ издаденият протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва задължително да намери отражение в дневника за продажби, като бъде включен с код на документ (09), а данъчната основа и размерът на начисления данък се отразяват, както следва:
– колона 13 – Данъчна основа на вътреобщностните придобивания
– колона 15 – Начислен ДДС за ВОП и за получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС.
По този начин размера на данъка се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в глава седма (данъчен кредит) от ЗДДС. Накратко, в зависимост от това за какво ще се използва машината, за лицето получател може да е налице:
– право на пълен данъчен кредит или
– право на частичен данъчен кредит и/или
– право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност или
– покупката да е без право на данъчен кредит.
В зависимост коя от хипотезите е приложима за дружеството получател по ВОП, протокола по чл. 117 от ЗДДС с който е начислен ДДС се отразява в дневника за покупките, както следва:
– ако е налице право на приспадане на пълен данъчен кредит по доставката, данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит), а начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит).
– ако е налице право на приспадане на частичен данъчен кредит по доставката, данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит), а начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 13 (ДДС с право на частичен данъчен кредит);
– ако е налице право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по доставката, в колони от 10 до 13 включително се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката или услугата за независима икономическа дейност, а в колона 9 се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката или услугата за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, работниците и служителите, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;
– ако не е налице право на данъчен кредит по доставката, данъчната основа и данъкът на получената доставка се посочва в колона 9 (ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък).
В случай, че покупката на описаната в запитването машина не се третира като ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС или доставката попада в изключенията на чл.13, ал. 4 от ЗДДС, то не възниква задължение за начисляване на данък и издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС от КЧТ в качеството му на получател по доставката. Ако не възниква задължение за самоначисляване на ДДС и издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС за ВОП, няма да има данък, който би могъл да бъде приспадан като данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС.
Лицата нямат задължение да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави, поради което издаденият документ от швейцарския доставчик за покупката, не е задължително да бъде отразен в отчетните регистри и справката декларация по ЗДДС.
Ако все пак лицето отрази получените документи за покупката от швейцарския доставчик в дневника за покупки, същите следва да се посочат в колона 9 – „Данъчни основи и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“.

5/5

Вашият коментар