Изх. №53-04-121
27.02.2019 г.
чл. 6, ал. 2, т. 4, чл. 25, ал. 9, чл. 127, ал. 2 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№53-04-121/05.02.2019 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Издателство (консигнант) продава свои книги на консигнация. Книгите са предадени на тьрговец консигнатор на 01.02.2019 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
На коя дата ще възникне данъчното събитие, съгласно чл. 25, ал. 9, т. 2 от ЗДДС, в случай че, няма получен отчет от търговеца за продадени книги и не е извършено плащане от страна на консигнатора към консигнанта след фактическото предаване на книгите? Кой е данъчният период в конкретния случай?
Предвид изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
При доставки на стоки, извършвани по силата на консигнационни договори, облагането с ДДС се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗДДС за комисионния договор. Това произтича от факта, че във вънтрешното ни търговско право консигнационният договор няма изрична правна уредба. Той се приема за разновидност на комисионния договор.
За разлика от комисионния договор обаче, консигнационният договор има по-ограничен предмет и представлява договор, по силата на който консигнантът (доверител) предава на консигнатора (комисионер) стока, която той да продава в свой склад или магазин от свое име, но за негова сметка срещу определено възнаграждение (комисионна). До прехвърлянето на собствеността на стоката на третото лице, тя остава собственост на консигнанта.
Специфична особеност на консигнационния договор е, че той има за предмет продажбата на стоки, които консигнантът има задължение да приеме обратно, ако те не бъдат продадени в срока на действието на договора.
При продажби на стоки, от свое име но за чужда сметка, данъчният закон приравнява на доставка прехвърлянето на правото за разпореждане със стоката (чл. 6, ал. 2, т. 4 от закона).
Редът за облагане на комисионните договори е определен в глава 14 на ЗДДС при разпоредбите за специфичните случаи за доставки. Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗДДС, когато е налице сключен консигнационен договор (по повод продажбата на стоки), при който консигнаторът действа от свое име и за сметката на консигнанта, са налице следните две доставки:
1. доставка между консигнатора и третото лице (изпълнителна сделка, която можем да наречем условно първата доставка). Тя има за предмет продажбата на стоки, които принадлежат на консигнанта, извършвана от името на консигнатора – той винаги е доставчик по тази първа сделка (чл. 127, ал. 2, т. 1 от закона).
Датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на ЗДДС. Това означава, че данъчното събитие ще настъпва на датата, на която консигнаторът продаде стоките (или част от тях) на трето лице. Изискуемост ще настъпва на същата дата, освен при наличие на авансово плащане от третото лице в полза на консигнатора.
1. доставка на стоките – предмет на първата посочена доставка; това е втората доставка (или отчетната сделка) и по нея доставчик винаги е консигнантът, а получател – консигнаторът (чл. 127, ал. 2, т. 2, буква „а“ от закона).
Датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по първата доставка.
В конкретната фактическа обстановка, доколкото става въпрос за печатни произведения, ще се приложат правилата на чл. 25, ал. 9 от ЗДДС. Според чл. 25, ал. 9 от ЗДДС данъчното събитие за доставка по чл. 6, ал. 2, т. 4 на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител възниква на по-ранната от двете дати:
1. датата, на която консигнантът получи плащането от консигнатора по чл. 127, или
2. последния ден на тримесечието, следващо данъчния период, през който е извършено фактическото предаване на стоката по чл. 6, ал. 2, т. 4.
В ЗДДС и правилника за неговото прилагане не се съдържат изрични разпоредби относно изчисляването на сроковете, поради което за определяне на началния момент, от който започва да тече срокът, съответно неговото изтичане, следва да бъдат съобразени правилата на чл. 22 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.72 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 60 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Когато срокът се брои по месеци, то той изтича в съответното число на последния месец, ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Доколкото в случая срокът не е обвързан с календарно тримесечие, под тричесечие следва да се разбира всеки един период от време, който обхваща три месеца, считано от първия ден на месеца, следващ месеца на фактическото предоставяне на стоките до последния ден на третия месец.
В случая от запитването, в хипотезата на чл. 25, ал. 9, т. 2 от закона данъчното събитие по доставката между консигнанта и консигнатора ще възникне на 31.05.2019 г. – последния ден на тримесечието (три последователни месеца), следващо данъчния период, през който е извършено фактическото предаване на стоката – 01.02.2019 г.
В изпълнение на изискванията на чл. 113, ал. 4 от закона в 5 – дневен срок от датата на данъчното събитие 31.05.2019 г. консигнантът следва да издаде фактура за доставката с начислен в нея данък и да я отрази в дневника си за продажби и в справката си декларация за същия данъчен период.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.