Изх. №53-04-1221
20.01.2020 г.
чл. 21, ал. 1 от ЗДДС
чл. 21, ал. 5 от ЗДДС
чл. 173, ал. 6 от ЗДДС
чл. 109, ал. 3 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Във връзка с постъпило писмо от клиент на дружеството – INTERNATIONAL …………..), посочвайки чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) се иска прилагане на нулева данъчна ставка във фактурата, която предстои да бъде издадена към тях.
Към запитването е приложено изготвеното писмо на английски език от съответния клиент МЕЖДУНАРОДЕН …………………… Клиентът ще заплати част от техническо оборудване, което ще бъде наето от друго дружество установено в страната и регистрирано по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Има ли основание и кое е то, съгласно разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС да се приложи нулева ставка на данъка?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
МЕЖДУНАРОДЕН СЪЮЗ …………….. е международна организация, определяща препоръките (рекомендациите) в областта на информационните и комуникационни технологии, а също регулираща въпросите по международното използване на радиочестотите (разпределението на радиочестотите по предназначение и по страни). Основана е като Международен телеграфен съюз през 1865 г., от 1947 г. е специализирана агенция на ООН, със седалище в гр. Женева, Швейцария.
По силата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО държавите – членки на ЕС са задължени да освободят от облагане с ДДС доставките, посочени в текста. Необходимите документи са посочени в чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011). Разпоредбите на регламента са пряко приложими без да е необходимо същите да бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите-членки. Съгласно посочения текст, за да бъде освободен от задължението да начисли данък при осъществяването на доставката, доставчикът е длъжен да разполага с удостоверението за освобождаване от ДДС, предвидено в приложение II към регламента, което следва да съхранява в документацията си.
Разпоредбата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО е транспонирана в българското законодателство в чл. 173 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал.6, т. 1 буква „г“ от ЗДДС в случаите, когато мястото на изпълнение на доставките на стоки и услуги е на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, при едновременно изпълнение на следните условия:
– получатели са международни организации, признати от държавните органи на държавата членка – домакин, или на членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
– Република България не е държава домакин на лицата по т. 1.
В този случай, съгласно чл. 109, ал. 3, т. 1 и 2 от ППЗДДС, за прилагане на нулевата ставка на данъка доставчикът е длъжен да разполага със следните документи:
1. фактура за доставката, и
2. удостоверение за освобождаване от задължение за заплащане на данък по образец – приложение към Регламент № 282/2011 (чл. 151 от Директива 2006/112/ЕС), потвърдено от съответния компетентен орган на държавата членка домакин – за лицата по ал. 1 и 2, когато Република България не е държава домакин.
По смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ППЗДДС „държава домакин“ за международните организации е държавата, в която лицата са установени или имат седалище съгласно международните конвенции за създаването им или в споразуменията за тяхното създаване. В настоящият случай държава домакин на ITU е Швейцария.
Както бе споменато по-горе, посоченото удостоверение за освобождаване от данък върху добавената стойност е по образец – приложение II към Регламент № 282/2011. Съгласно чл. 51, пар. 1 от Регламента същото служи, в съответствие с обяснителните бележки от приложението към посоченото удостоверение, за потвърждение, че сделката попада в обхвата на освобождаването по силата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО. Удостоверението се подпечатва от компетентните органи в държавата членка домакин. Ако обаче доставените стоки или услуги са предназначени за служебно ползване, държавите членки при определени от тях условия могат да освободят получателя от задължението да подпечатва удостоверението (чл. 51, пар. 2 от Регламент № 282/2011).
В случай, че компетентният орган в държавата членка домакин предостави подпечатано удостоверение по посочения образец, с което потвърждава, че съответната сделка попада в обхвата на освобождаването по силата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО, при наличие на изпълнение и на останалите условия, е приложима нулева ставка на данъка за доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната, предназначени за МЕЖДУНАРОДЕН СЪЮЗ ………………. Във фактурата доставчикът следва да посочи размера на данъчната основа на доставката и приложимата данъчна ставка в размер на 0%, като основание за прилагането й, следва се посочи – чл. 173, ал. 6, т. 1, буква „г“ от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че нулевата ставка по реда на чл. 173, ал. 6 от ЗДДС е приложима само в случаите на доставки с място на изпълнение на територията на страната, но не и за доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Доколкото от направеното запитване става ясно, че предмет на доставката ще е отдаване под наем на техническо оборудване (движими вещи), спрямо статута на получателя (данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице), е възможно мястото на изпълнение на доставката да се определя по реда на чл. 21, ал. 2 или чл. 21, ал. 5 от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на доставката ще е извън територията на страната и разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗДДС ще е неприложима, като доставката няма да подлежи на облагане с ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.