Писмо с Изх.№53-04-312; 23.05.2017 г.; чл. 24, ал. 1, т. 17 и ал. 5 от ЗМДТ; чл. 107, ал. 2 от ДОПК

Изх.№53-04-312
23.05.2017 г.

чл. 24, ал. 1, т. 17 и ал. 5 от ЗМДТ
чл. 107, ал. 2 от ДОПК

В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-312/24.04.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Вие и двете Ви сестри сте наследници на недвижими имоти – къща, плевня и 6 броя ливади и пасища, с площ 9 декара в землището на град П, махала „Д“. Имотите сте заявили пред поземлената комисия и същите са върнати в реални граници, но вече не като земеделска земя, а като имоти в регулация, намиращи се в обособена урбанизирана територия – зона за отдих „Д“, съгласно изменение на регулационния план.
Считате, че данъчните оценки на имотите са неправилно определени, тъй като до три от тях има черен път, който може да се използва само през част от годината, а до другите изобщо няма прокаран път. В имотите няма ток, канализация, не е осигурено улично осветление, снегопочистване, сметосъбиране и сметоизвозване.
При това положение, считате, че следва да бъде коригирана допусната грешка от отдел „Местни данъци и такси“ към Община П, при определяне и облагането с данъци на върнатите Ви имоти, като за същите да не се дължи данък върху недвижимите имоти и ТБО.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Може ли да бъдат коригирани определените от служба МДТ гр. П данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци на реституираните Ви имоти?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Следва да имате предвид, че от 01.01.2006 г. администрирането на местните данъци и такси премина в компетентност на общините по силата на закона.
Член 4, ал. 1 от ЗМДТ изрично указва, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Обжалването на свързаните с тях актове се извършва също по реда на ДОПК. В свързаните с това производства по ДОПК служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Това означава, че органите по приходите на НАП, включително изпълнителният директор, нямат никакви контролни или отменителни правомощия спрямо действията на общинските администрации в този процес. В компетентност на изпълнителния директор на НАП е само издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ и ДОПК, за унифициране практиката на органите на общинската администрация при прилагането на определени разпоредби, които пораждат неясноти при тяхното тълкуване и/или прилагане, какъвто не е настоящият случай.
В ЗМДТ действително има разпоредби за освобождаване от облагане с данък върху недвижимите имоти, в подобни на конкретния случай и това е разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 17 ЗМДТ. Относно прилагането на чл. 24, ал. 1, т. 17 ЗМДТ е налице трайна практика на органите по приходите на НАП и общините, според която, за недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, данък не се дължи от собствениците. Преференцията по чл. 24, ал. 1, т. 17 от ЗМДТ за собствениците на недвижимите имоти е за срок от пет години. За имотите, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването (чл. 24, ал. 1 , т. 17 и ал. 5 ЗМДТ).
Фактическият състав за освобождаване от данък върху недвижимите имоти включва три кумулативни предпоставки, а те са: 1). Недвижимите имоти да са възстановени по силата на закон; 2). Да не могат да бъдат използвани в продължение на 5 години и 3). Да е подадена декларация за посоченото данъчно облекчение в предвидения в чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ  в 2-месечен срок от придобиването на имота, или от възникване на основанието за ползване на данъчно облекчение. (Решение № 12372 от 11.12.2006 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2006 г.)
Съгласно чл. 27 от ЗМДТ, лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.
С оглед на това е било необходимо някой от съсобствениците на имота да предяви искането за освобождаване в общината в предвидения 2-месечен срок, за да е изпълнена и третата предпоставка. В тази връзка, важно е да знаете, че освобождаването от заплащане на данък по реда на чл. 27 от ЗМДТ се извършва само еднократно.
Както е отбелязано по-горе, в конкретния случай, с оглед на приложените документи, считам, че подаването на искане, с което да претендирате освобождаване от данък на основание чл. 24, ал. 1, т. 17 от ЗМДТ е следвало да стане в 2-месечен срок от влизане в сила на акта за отмяната на отчуждаването на имота – т.е още през 2011 г.
Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 към ЗМДТ в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. (Чл. 20 от ЗМДТ)
На основание чл. 107, ал. 2 от ДОПК, имате право да направите искане и да получите справка за начина, по който е определена данъчната оценка на имота и е изчислено данъчното Ви задължение. Такова искане можете да подадете пред компетентните органи в отдел „Местни данъци и такси“ към Община П.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар