Писмо с Изх. №53-04-587; 14.06.2019 г.; чл. 13, ал. 1, т. 18 от ЗДДФЛ; чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ ; чл. 4 от КСО; чл. 6, ал. 2 от КСО; чл. 33, ал. 1 от ЗЗО; Вие участвате в

Изх. №53-04-587
14.06.2019 г.

чл. 13, ал. 1, т. 18 от ЗДДФЛ
чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ
чл. 4 от КСО
чл. 6, ал. 2 от КСО
чл. 33, ал. 1 от ЗЗО

Вие участвате в стажантска програма на Европейската комисия, която е с продължителност 5 месеца – от началото на март 2019 г. до края на юли 2019 г. Прилагате удостоверение за получено предложение за участие в стажантската програма. Желанието си за участие в програмата сте потвърдили в онлайн системата на посочената институция. Във връзка с участието Ви в стажа нямате друг договор или допълнителни споразумения с Европейската комисия. Видно от приложените документи през периода на стажантската програма получавате месечна сума в размер на 1196,84 евро, от които ежемесечно Ви удържат такса за застраховка „Злополука“ в размер на 0,30 евро и такса за здравна застраховка в размер на 13,13 евро. В приложено копие на документ във връзка с правилата относно официалната система на Европейската комисия за провеждане на стажове, се посочва, че Службата за стажове ще издаде удостоверение за данъчни цели. Това удостоверение следва да съдържа сумата на получената стипендия и да потвърждава, че не са извършени плащания на данъци и на вноски за социална сигурност.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Следва ли да внасяте данъци и задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване върху доходите, придобити от участие в стажантските програми на Европейската комисия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагането на данъчното законодателство:
На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. По аргумент от чл. 8, ал. 2 от същия закон доходите от труд, положен на територията на друга страна, не са от източник в Република България.
Тъй като конкретният казус касае правоотношения между местно физическо лице и Европейската комисия, следва да се има предвид това, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Систематичният прочит на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на тези Общности обуславя извода, че стажантите в европейските институции не са длъжностни лица или други служители на Европейските общности, т.е. лица, освободени от националните данъци върху заплатите, надниците и възнагражденията, които са им изплатени от Европейския съюз (съгласно чл. 12 от Протокол №7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз – приложение към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия).
Същевременно в обявите за стажове, публикувани към настоящия момент на интернет страницата на Европейската комисия, е указано, че „стажантите получават месечна безвъзмездна помощ в размер на 1196,84 EUR и възстановяване на пътни разходи. Предоставя се и застраховка „Злополука и здраве“. Видно е, че в случая не се касае за трудово възнаграждение, а за подпомагане на стажантите през периода на обучението им.
Аргумент в тази насока са и обявите за стажове, публикувани към настоящия момент на страниците на други европейски институции. Така например в обявата на Европейския парламент за стажове „Робер Шуман“ е указано, че на стажантите се отпуска месечна стипендия в размер на около 1300,00 евро.
В ЗДДФЛ не е установена легална дефиниция на понятието „стипендия“, както и не е направена препратка към друг нормативен акт, поради което, по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 37 от Указ №883 за прилагане на ЗНА, понятието следва да се тълкува и прилага в общоприетия му смисъл, а именно: парична помощ, която се дава на учещ се, за да извърши определена дейност. Съгласно съдебната практика стипендията трябва да е насочена към неограничен, макар и определяем кръг лица.
С оглед гореизложеното, в конкретния случай може да се направи извод, че Европейската комисия Ви изплаща, в качеството на обучаем, суми в предварително определен размер, които по своето естество са стипендии за обучение. Като помощ (част от стипендията) следва да се третира и стойността на възстановените Ви от същата институция пътни разходи.
По силата на чл. 13, ал. 1, т. 18 от ЗДДФЛ не са облагаеми стипендиите, получени от физически лица за обучението им в страната и в чужбина. По аргумент от чл. 52, т. 2 от ЗДДФЛ, тези необлагаеми доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон. Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. Следователно, при условие че желаете да декларирате стипендиите, получени от Европейската комисия, то декларирането им ще е в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за годината, през която са придобити, като за целта посочите размера им с код 1015 в Приложение №13 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г.
По прилагането на осигурителното законодателство:
Длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз се ползват от специфична и автономна социално-осигурителна схема. Тази схема е определена с Регламент 259/68 от 29 февруари 1968 г. за установяване на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (ЕС) и Условията за работа на другите служители в съюза.
С Решение на Комисията от 2 март 2005 г. – C(2005)458 са определени Правила относно официалната система на Европейската комисия за провеждане на стажове (Rules governing the official traineeships scheme of the European Commission).
Целите на официалното стажуване в Комисията на ЕС са да даде на млади дипломирани висшисти пряка и уникална възможност да се запознаят с начина на работа на ЕС в частност и на институциите на Съюза като цяло. Освен това, стажът има за цел да осигури разбиране на целите и задачите на процесите и политиките на интеграция в ЕС.
По отношение на стажантите е важно да се има предвид, че допускането до стаж не дава на стажантите статут на длъжностни лица или на други служители на Европейската комисия (основание т. 5.1.6. от Правила относно официалната система на Европейската комисия за провеждане на стажове).
Видно от изложеното по-горе специфична социално-осигурителна схема на ЕС е неприложима когато става въпрос за полагане на стаж в Европейската комисия.
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, са уредени в КСО. Кръгът на лицата, които са задължително осигурени по КСО, е регламентиран в чл. 4 и чл. 4а от кодекса. Осигуряването на изброените в тези разпоредби лица е свързано с упражняването на трудова дейност.
Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за държавно обществено осигуряване (ДОО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).
Видно от цитираните разпоредби, законодателят е обвързал дължимостта на осигурителните вноски за ДОО с упражняването на трудова дейност. За да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за ДОО за дадено лице, е необходимо лицето да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО като упражняващо дейност на някое от основанията посочени в тези разпоредби.
Доколкото сумите, които Европейската комисия Ви изплаща, в качеството на обучаем, имат характер на стипендии за обучение, същите не са доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО, поради което върху тях не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. На основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Задължителната здравна застраховка, съгласно т. 6.2.1 от Правилата относно официалната система на Европейската комисия за провеждане на стажове е извън материалния обхват на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС.
Лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски от трудова дейност и не подлежат на осигуряване за сметка на държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който за 2019 г. е в размер на 280,00 лв. В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Лицата, които дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8/2005 г.). Декларацията е образец №7 (Приложение №7 към чл. 2, ал. 6 от наредбата) и се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО (аргумент чл. 2, ал. 6 и чл. 3, ал. 4 от Наредба №Н-8/2005 г.).

5/5

Вашият коментар