Изх. №53-04-68
15.02 2019 г.
Чл.12 ал.5, чл. 195 ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №53-04-68/23.01.2019 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Сключен е договор с командитно дружество регистрирано в Германия, което извършва услуги с предмет „обработка и поддръжка на УЕБ-страници“ – няма прехвърляне на собственост и права, работата се извършва в Германия. Посочвате, че срещате трудност да определите като какво лице се квалифицира командитното дружество (физическо или юридическо).
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Посочените услуги подлежат ли на облагане с данък при източника и ако да – по кой закон – ЗКПО или Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
Предвид изложената непълна фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Доходите, които подлежат на облагане с данък при източника са изчерпателно дефинирани в съответния нормативния акт.
Следователно, първата стъпка за правилно облагане е определянето вида на дохода. За целта е необходимо да се прецени естеството на извършената услуга, да се анализира сключеният договор (неприложен), уговорените права и задължения на страните, в контекста на дефинициите на понятията за целите на данъчното облагане.
По силата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от същия закон, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
Сред видовете доходи, подлежащи на облагане с данък при източника, относими към посочените в запитването услуги биха били доходите, посочени в чл. 12, ал. 5, т. 3 и т. 4 от ЗКПО – „авторски и лицензионни възнаграждения“ и „възнаграждения за технически услуги“.
По смисъла на дефиницията в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО „авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО „възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Следователно, от обхвата на възнагражденията за технически услуги, които са обект на облагане с данък при източника, са изключени услугите по монтаж и инсталиране на нематериални активи, както и услуги, които нямат характер на консултантски.
В конкретния случай, при условие, че услугите посочени в запитването са само обработка и поддръжка и няма елементи на консултации, както и ползване на авторско право, считам, че не е налице доход от източник в страната, за който е приложим редът за облагане с данък при източника.
Необходимо е да имате предвид, че на основание чл. 4 и чл. 37, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обективна проверка и конкретна преценка относно съдържанието и характера на услугите, които получавате от чуждестранни лица и приложението на горепосочените правила може да се извърши в хода на административно производство, когато органът по приходите извършва съвкупен и цялостен анализ, съобразно установените факти и обстоятелства.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.