Писмо с Изх. №94-00-15; 15.03.2018 г.; КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7; Регламент 987/2009 – чл. 16(1); ЗКПО – чл. 33

Изх. №94-00-15
15.03.2018 г.

КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7
Регламент 987/2009 – чл. 16(1)
ЗКПО – чл. 33

В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……… е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-00-15/13.02.2018 г. и допълнения към него, приети с вх. №94-00-15/20.02.2018 г. и вх. №94-00-15/23.02.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №987/2009).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Възнамерявате да учредите еднолично дружество с ограничена отговорност, в което ще бъдете вписана като едноличен собственик на капитала и управител. За упражняваната трудова дейност като собственик на ЕООД ще получавате месечно възнаграждение за личен труд в размер на 1500,00 лв. В качеството на управител нямате договорено възнаграждение.
Дейността на новоучреденото дружество ще бъде консултантски услуги в областта на информационните технологии. Част от тези услуги ще извършвате в офисите на клиентите на територията на Европейския съюз (ЕС), поради което ще бъдете командирована за различни по продължителност периоди, но за не повече от 30 последователни календарни дни и не повече от 180 календарни дни на година в рамките на ЕС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. По какъв ред трябва да се осигурявате в новоучреденото дружество?
2. Следва ли да изискате издаването на удостоверение за приложимо законодателство (формуляр А1) при командироването Ви в държава-членка на ЕС?
3. Имате ли право на командировъчни?
4. Ако бъдете командирована по общия ред с право на дневни, пътни и квартирни пари и по решение на предприятието, може ли да се изплаща и да се признават за разход на предприятието, разходите за вътрешен транспорт от хотел до офис на клиент?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване. На основание чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).
Като „неначислени възнаграждения” за лица, упражняващи трудова дейност като управители на търговски дружества, следва да се разбират дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, в противоречие с някои от основните приципи, залегнали в Закона за счетоводството (ЗСч). Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
В случаите, в които с договора за управление и контрол, учредителния акт, с решение или по друг начин не е договорено възнаграждение, вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО не се дължат.
В хипотезата, в която собствениците на ЕООД извършват трудова дейност с личен труд в дружеството, те подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
По втори въпрос:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламента за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 – 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1, издаден от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава членка. Въз основа на Приложение №4 от Регламент (ЕО) №987/2009 Националната агенция за приходите (НАП) е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004 и да издава формуляр А1.
На основание чл. 16(1) от Регламент (ЕО) №987/2009), лице, което упражнява дейности в две или повече държави членки, уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване.
При временно извършване на работа на територията на друга държава членка от заети/самостоятелно заети лица (чл. 12(1) и чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004), както и при всички останали хипотези, при които се издава удостоверение А1, Регламент (ЕО) №987/2009 не определя срок за издаването му. С издаването на формуляра компетентната институция на съответната държава членка удостоверява, че законодателството на тази държава е приложимо спрямо съответното лице. Не съществува пречка това обстоятелство да бъде удостоверено със задна дата – по време или дори след приключването на периода, подлежащ на удостоверяване.
В случай, че възникнат конкретни въпроси, относно определяне на приложимото законодателство, писмено запитване следва да подадете на адрес: 1000 София, бул. „Княз Дондуков“ №52, Национална агенция за приходите Централно управление, дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, отдел „Осигурителна методология“.
По трети и четвърти въпрос:
В разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО са регламентирани правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица. Законът предвижда две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2. физическите лица, извършващи пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Видно от изискванията на чл. 33 от закона, в случаите, при които в ЕООД са направени разходи за пътуване и престой на неговия собственик, е от съществено значение как и на какво основание лицето осъществява дейност в полза на дружеството и как разходите, които е извършило то, са свързани с тази дейност. При това втората част от текста на разпоредбата на т. 1 от ал. 1 на чл. 33 определя еднозначно, че изискването лицата да са в трудови или извънтрудови взаимоотношения с данъчно задълженото лице се отнася и за “управители, членове на управителни или контролни органи”.
Посочените нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой на физически лица в предприятието ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения /трудов договор, договор за управление или друг облигационен
договор/. Ако физическото лице пътува и престоява единствено в качеството си на едноличен собственик, без връзка с дейността на дружеството, счетоводните разходи в тази връзка не са признати за данъчни цели, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.
В хипотезата, която сте изложили в запитването, при положение че нямате договор за управление и контрол, осигурявате се като самоосигуряващо се лице и упражнявате личен труд в дружеството срещу възнаграждение, за да бъдат признати разходите Ви за пътуване и престой е необходимо да докажете наличието на извънтрудови правоотношения за постигане на определен резултат във връзка с предмета на дейност на предприятието. С това се изпълняват изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. От съдържанието на възникналото правно отношение ще бъде преценено дали „пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността” на дружеството.
При неизпълнение на горепосочените изисквания на закона ще се счита, че са налице счетоводни разходи, които не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 във връзка с чл. 33 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че в конкретната фактическа обстановка не са налице командировъчни разходи по смисъла на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), тъй като съгласно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, последната се прилага за лицата, които се намират в служебни или трудови правоотношения с ведомствата и предприятията, и за лицата на изборни длъжности и лицата в органи за управление и контрол.
При наличието на извънтрудово правоотношение разходите, които извършва физическото лице в т.ч. вътрешен транспорт от хотел до офис на клиент, ако не са договорени отделно следва да бъдат за сметка на възнаграждението.
Освен изпълнението на условията на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с данъчното признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой, е необходимо да се има предвид и общият принцип на ЗКПО за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл. 10 от същия закон т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Доказателства в тази посока са договорите за възлагане от страна на клиентите, фактури, протоколи за извършената работа и други документи в зависимост от спецификата на извършваната дейност. Нарушението на изискванията за документална обоснованост на разходите за пътуване и престой по реда на чл. 10 от ЗКПО е основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от материалния закон.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар