Изх. № 20-00-341
13.08. 2020 г.
ЗДДС чл. 66, ал. 2, т. 2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-341/08.07.2020 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
…..осъществява дейност, свързана с продажба на печатни издания – настолни игри, игри с карти, книги на английски език, съдържащи илюстрации и текст. Повечето от продаваните от дружеството книги са от типа книги – игри. Съобразно информацията, с която дружеството разполага, критерий за разграничаването на отделните видове стоки помежду им е наличието на ISBN код, като стоките с ISBN, започващ с 978, съставляват книги по смисъла на ЗДДС, чиито доставки следва да бъдат облагани с намалената ставка от 9 на сто, регламентирана в чл. 66, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Същевременно дружеството е установило, че съществуват и игри с карти, които не би следвало да бъдат дефинирани като книги, но са със същия код.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какъв критерий следва да се прилага при преценката на естеството на всяка стока и съответствието ? с понятието книга? Може ли такъв критерий да бъде ISBN кодът на стоката?
2. При облагане на доставките на книги с намалената ставка дружеството има ли задължение за съответстващо намаляване на продажните цени на стоките?
По първи въпрос:
Макар и да използва понятието книга ЗДДС не съдържа специална дефиниция за него. В съответствие с чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно който разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно, това означава че в това понятие е вложено съдържанието, което се влага при общата употреба на същата дума в книжовния и разговорния език. Следователно под книга следва да се разбира печатно произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст, или литературно или научно съчинение, оформено като печатно произведение. За целите на облагането с ДДС съдържанието на понятието е дори по-разширено посредством включването в него на учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания (чл. 66, ал.2, т. 2 от ЗДДС). От това следва, че всяко печатно произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст, както и такива без изписан текст, но фигуриращи сред изброените в посочената законова разпоредба, могат да бъдат предмет на доставка, облагана с намалената ставка по чл. 66 от ЗДДС.
Видно от посочената разпоредба в съдържанието на понятието книги не са включени публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама и публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание.
ISBN (International Standard Book Number) е международна идентификационна система за номериране и идентифициране на определени продукти. В България ISBN се въвежда с постановление на Министерски съвет от 6 март 1991 г. и се издава от Националната ISBN агенция, която има сключен договор с Международната агенция за ISBN. Приет е и национален стандарт БДС 2108:2009 „Международна стандартна номерация на книги“. Самият ISBN код служи за идентифициране на издателя, конкретното заглавие, издание и формат. Този код, обаче, не е възприет от ЗДДС като разграничителен критерий за доставките, които следва да бъдат облагани с намалената ставка. От една страна от понятието книги законодателят е изключил някои продукти, на които се присъжда ISBN код, като аудио книги, филми и софтуер, предназначени за образователни или учебни цели. От друга страна в съдържанието на понятието са включени произведения, на които не се присъжда ISBN код, например нотни издания, на които се присъжда ISMN код, попадат в обхвата на системата ISMN, регулират се от различен стандарт – БДС ISO 10957:2015 и са в рамките на компетентността на различен орган – Националната агенция за ISMN. Видно от това налице е само частично покритие между обхвата на системата ISBN и волята на законодателя относно обхвата на намалената ставка по чл. 66, ал. 2, т. 2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Доколкото видът и размерът на насрещната престация са съществени елементи на всяка възмездна гражданска и търговска сделка, в съответствие с принципа за свобода на договарянето, прогласен в разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), данъчното законодателство не може и не следва да регламентира задължения за правните субекти, свързани с ценообразуването на осъществяваните от тях доставки на стоки или услуги. Намаляването на ставката за облагане на доставките на определени стоки или услуги съставлява единствено отстъпление от фискалните интереси на държавата, доколкото това води до съответно намаляване на приходите в републиканския бюджет от облагането на съответните доставки. Поради това ЗДДС не съдържа никакви правила в тази насока. Икономическите оператори могат свободно да определят цените на предлаганите от тях стоки или услуги, като могат да предпочетат съответстващо намаляване на крайните цени на техните стоки с включен ДДС, или увеличаване на данъчната основа за сметка на намалената данъчна ставка при запазване на крайната цена, изхождайки само от собствени съображения.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на
чл. 17, ал. 3 от ДОПК.