Изх. № 20-00-392
21.08.2020 г.
ЗДДС – чл.21, ал.4, т.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-392/03.08.2020 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„………….“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС. Дружеството е изпълнител по договор, по силата на който е задължено да извърши геоложки проучвания и проучване за замърсяване на почвите и водите в поземлен имот, намиращ се на територията на Република България. Възложител по договора е дружество, регистрирано в Република Ирландия, с активна регистрация в същата държава за целите на ДДС, без клон или място на стопанска дейност в България. Във връзка с осъществени дейности, през м. юни 2020 г. българското дружество е издало фактура на ирландското с начислен ДДС със ставка 20 на сто. Начисленият данък е внесен в бюджета.
Ирландското дружество е отказало да плати документираната стойност с аргумента, че няма право на собственост, а услугите включват бъдещи проучвания и все още неосъществени инвестиции. По собствени съображения представляваното от Вас дружество е издало кредитно известие към фактурата, след което е издало нова фактура без начислен ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва законосъобразно да бъде третирана доставката за целите на ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
В изложената в запитването фактическа обстановка се открояват два момента, които следва да бъдат обсъдени, а именно относно мястото на изпълнение на доставката и съответстващото ? третиране за целите на облагането с ДДС, и относно коригирането на фактурираната стойност и издадената фактура.
Относно мястото на изпълнение на доставката следва да се има предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. По силата на този текст мястото на изпълнение при предоставянето на експертни услуги, свързани с недвижим имот, е мястото, където се намира недвижимият имот. Доколкото услугите, осъществени от българското дружество безспорно могат да бъдат дефинирани като експертни, в конкретния случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. „а“ от закона, и поради това че тя се явява специална по отношение на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, последната ще бъде дерогирана. Чл. 21, ал. 4, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е в синхрон с чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) и с чл. 31а, §1, б. „б“ и §2, б. „е“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (Регламент 282/2011). Това означава, че в съответствие с принципа за облагане на доставките там, където е тяхното място на изпълнение, конкретната доставка следва да бъде обложена като доставка с място на изпълнение на територията на страната със ставка 20 на сто, на общите основания по
чл. 12, ал. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона.
Допълнителни разяснения относно услугите, свързани с недвижими имоти са дадени в Обяснителните бележки на Европейската комисия относно влизащите в сила през 2017 г. правила на Европейския съюз в областта на ДДС за мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти (Регламент 1042/2013). Видно от тях целта на специалното правило за мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, е да се осигури облагане на предполагаемото място на потребление на услугата. Подобни ситуации винаги трябва да бъдат разрешавани по начин, който гарантира, че приходите от ДДС се падат на държавата членка, където се предполага, че се потребява услугата, като се има предвид, че се счита, че услугите, свързани с недвижими имоти, се потребяват на мястото, където се намира имотът.
Във връзка с коригирането на издадената фактура следва да имате предвид, че по силата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС известие към фактура се издава само в случаите на изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката. Съгласно чл. 116, ал. 1, изр. второ във връзка ал. 3 от ЗДДС в случаите, при които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен, документът е погрешно съставен и подлежи на анулиране, след което следва да бъде издаден коректно съставен документ. В конкретния случай не е налице основание нито за издаване на кредитно известие, доколкото доставката не е развалена и данъчната ? основа не е намалена, нито за анулиране на първоначално издадената фактура, доколкото данъкът, посочен в нея, е законосъобразно начислен. Поради това на основание чл. 85 от закона данъкът е дължим от представляваното от Вас дружество. В този случай повторно издадената фактура на същите основания се явява погрешно съставен документ, в който не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен, поради което следва да бъде анулирана.
Следва да се има предвид, че ако решите да намалите данъчната основа на доставката към ирландския си възложител ще възникне основание за издаване на кредитно известие, а чрез отразяването му в дневника за продажби и включването на резултата в справката – декларация ще бъде коригиран ефекта на надвнесения в бюджета данък до размера на данъка, дължим по така коригираната фактура.