Писмо с Изх. № 53-04-1285; 17.02.2020 г.; Чл.65а от ЗДДС; Чл.133, ал.2 от ЗДДС; В запитването е изложена следната фактическа обстановка:; Извършва се

Изх. № 53-04-1285
17.02.2020 г.

Чл.65а от ЗДДС
Чл.133, ал.2 от ЗДДС

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Извършва се сделка между три юридически лица, както следва:
* А, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка
* В, регистрирано за целите на ДДС в трета страна, без регистрация за целите на ДДС в държава членка
* С („Д“ ЕООД) , регистрирано за целите на ДДС в България.
Лицето А продава стоките на В, което от своя страна ги продава на С и извършва транспортирането на стоките от държавата членка на А до територията на България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. В коя колона от дневника за покупките „Д“ ЕООД следва да
отрази извършената покупка от лицето В?
1. Следва ли В да се регистрира за целите на ДДС в България?
Предвид фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
От изложеното във фактическата обстановка е видно, че е налице ситуация, при която са налице две доставки, за която обаче е налице един вътреобщностен превоз.
Съгласно ал. 1 от чл. 65а от ЗДДС (в сила от 01.01.2020 г.) доставки на една и съща стока във верига, включваща междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във верига, са последователни доставки на стоки. В ал.2 от посочения член е дадено определение за междинен доставчик и това е доставчик във веригата от последователни доставки на стоки, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице, което действа от негово име.
Тъй като в случая лицето В извършва транспорта на стоките до територията на България от територията на друга държава членка, то това лице има качеството на междинен доставчик по смисъла на 65а, ал.2 от ЗДДС. Лицето В, в качеството си на междинен доставчик извършва вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС в България. Във връзка с извършеното вътреобщностно придобиване за него възниква задължение за регистрация по реда и условията на чл. 99, ал.1 от ЗДДС. Тъй като това вътреобщностно придобиване е непосредствено последвано и от доставка на стоката към „Д“ ЕООД, за В възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 9 от ЗДДС (в сила от 01.01.2020 г.). По силата на тази разпоредба независимо от облагаемия оборот по ал.1 всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 (лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя) е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон. Регистрацията се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В цитираната разпоредба на ДОПК са посочени правилата за определяне на компетентната териториална дирекция на НАП в производствата по кодекса, като следва да имате предвид, че когато не може да се установи компетентната териториална дирекция по правилата на т. 1 – 6 от ал. 1 на чл. 8, компетентна териториална дирекция е ТД на НАП София.
На основание чл. 133, ал.2 от ЗДДС чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията страната и отговаря на условията за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.
На основание чл. 133, ал. 6 от ЗДДС, когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал. 4 не се прилага.
Предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 133, ал. 6 и § 1, т. 63 от ДР на ЗДДС, акредитираният представител на чуждестранно лице, установено в трета страна, носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС, освен ако страната, в която то е установено, и Република България са подписали международноправен акт, който е влязъл в сила, уреждащ правни инструменти за взаимопомощ и тази взаимопомощ е сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, мита, данъци и други мерки (Директива 76/308/ЕИО) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (Регламент № 1798/2003). От анализа на текста на разпоредбите на Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 се налага изводът, че обхватът на предвидената в тях взаимопомощ включва установяване и събиране на публични вземания за ДДС на една държава-членка със съдействието на компетентните органи на друга държава-членка. Директива 76/308/ЕИО урежда възможности за събирането на определени публични вземания, включително за ДДС, например ред за обмен на информация (чл. 4), за връчване на съобщения (чл. 5), за налагане на обезпечителни мерки (чл. 13), за събиране (чл. 9) и изплащане на вземания (чл. 6). Предвид изложеното, в конкретния случай, за да бъде освободен акредитираният представител от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС, е необходимо между Република България и третата страна да съществуват и действат международноправни актове, уреждащи механизми за взаимодействие в областта на установяването и събирането на задължения за ДДС на лица, установени в едната от двете държави.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

НАРЕДБА Н-18, чл.29

5_ 23-22-474/18.05.2009г.чл. 29 от Наредба № Н-18/2006г. на МФФактическа обстановка: От изложеното в писмото Ви е видно, че Вашата фирма, като посредник иска да събира

Ползване на данъчно облекчение за извършени безкасови плащания по чл. 22д от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № М-94-Р-1Дата:15.02.2018 год. ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 3; ЗДДФЛ, чл. 22д, ал. 1; ЗДДФЛ, чл. 50.ОТНОСНО: Ползване на данъчно облекчение за извършени безкасови плащания

Изх.№ М-94-А-316

Изх.№ М-94-А-316Дата: 19.07.2019 год. ЗДДС, чл. 118 ал. 18;Наредба №Н-18, чл. 52а, ал. 2;Наредба №Н-18, чл. 52б, ал. 1;Наредба №Н-18, Приложение № 29. ОТНОСНО: Въпроси

правото на приспадане на данъчен кредит и начисляването на данък върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при последващата продажба на активи.

Изх.№ 17-00-709.02.2018 г. чл. 45, чл. 46 от ЗДДСчл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДСчл.79, ал.6, т.1 от ЗДДСВ дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” е

Изх. №20-00-373/26.09. 2017 г.

Изх. №20-00-373/26.09. 2017 г. ЗКПО – чл. 204, ал. 1, т. 2 ЗКПО – чл. 205 В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило писмено

получените субсидии:

2_152/31.01.2011г.ЗДДФЛ чл.29, т.1ЗДДФЛ чл.29, т.2, буква „а”Отправено е писмено запитване до Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” –…………, заведено с вх.№ ……………., в което е