Изх. № 53-04-23
18.05. 2020 г.
Чл.78 от ЗДДС
Чл.115 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-23/18.03.2020 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е прекратило договори за лизинг с клиент, който е в производство по несъстоятелност. С първоначалната вноска по всеки един договор за лизинг дружеството е начислило целия дължим по доставката ДДС. Във връзка с разваляне на доставките дружеството е издало данъчни кредитни известия, съгласно разпоредбите на чл. 115 от ЗДДС и чл. 13 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), в резултат на което следва да възстанови значителна сума представляваща ДДС на своя клиент.
От страна на „“ ООД са налице опасения, че синдикът на дружеството в несъстоятелност няма да отрази издадените кредитни известия в дневниците за покупки и съответно в справката декларация като резултат за внасяне.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е законово право сумите за ДДС по кредитните известия да се преведат от лизингодателя по данъчно-осигурителната сметка на лизингополучателя в НАП?
2. Ще уважи ли НАП плащането за ДДС от дружеството в полза на длъжника и съществува ли риск приходните органите да не признаят кредитните известия, които дружеството е издало и отразило в съответния дневник за продажби?
Предвид фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос
По своята същност лизинговият договор е споразумение, по силата на което една страна (наемодател или лизингодател) предоставя права за ползване на определен актив на друга страна (наемател, лизингополучател), за определен срок срещу определено възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за доставка се счита фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката.
В този случай възниква едно данъчно събитие на датата на фактическото предоставяне на вещта от лизингодателя на лизингополучателя.
В конкретния случай, предвид описаното във фактическата обстановка договора за лизинг между лизингодателя и лизингополучателя е прекратен от страна на лизингодателя, съгласно общите условия на договора между страните.
Според чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяване на договор за лизинг с клауза за прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект, доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката и на сумата, която той задържа въз основа на договора (без данъка). На практика това е разликата между сумата на договорените минимални лизингови плащания за срока на договора и сумата на задържаните лизингови вноски до момента на развалянето на договора, без ДДС включен в тях и съответно ще представлява данъчната основа, която следва да бъде посочена в кредитното известие.
Съгласно чл.115, ал.1 от ЗДДС при разваляне на доставки, за които е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде данъчно кредитно известие, което следва да отрази в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадено. Аналогично задължение по отношение на дневника за покупки възниква и за получателя, който по силата на чл.78 от ЗДДС е длъжен да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката. Корекцията се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство и се осъществява с отразяването на документа по чл. 115 от ЗДДС, с който е извършена корекцията в дневника за покупки и справката – декларация за съответния данъчен период.
С изключение на случаите на авансови плащания, валидността на издаденото кредитно известие не се обуславя от реалното връщане на посочената в него сума, а от действителното разваляне на доставката. Взаимоотношенията между страните за връщане на недължимо платената сума са облигационни отношения и не влияят върху възникването на задълженията за ДДС, съответно за тяхното документиране и отразяване.
От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че от данъчно-правна гледна точка развалянето на договора с оглед възстановяването на правомерното развитие на данъчното правоотношение има за последица издаването на кредитно известие. Разваляне на договор може да се постигне или по реда на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) поради виновно неизпълнение на задължение по договора, или по взаимно съгласие на страните по реда на чл. 20, ал. 2 от ЗЗД.
Наред с това, законът предвижда данъчния субект /издател на фактурата/ в тази хипотеза не по-късно от 5 дни от възникване на това обстоятелство, да издаде кредитно известие. С други думи казано, законността и основателността на действията по издаването на кредитно известие са предпоставка за признаването му при доставчика, а не отразяването му при получателя.
Що се отнася до задължението на получателя по доставката да го отрази в отчетен регистър- дневник за покупки не е достатъчно да има издадено кредитно известие от доставчика. Задължението за включване в дневника за покупките възниква само по отношение на получени от получател по доставка кредитни известия (чл. 124, ал. 5 от ЗДДС). Разликата между получени и издадени кредитни известия е очевидна –едно кредитно известие може да е издадено, но да не е получено или въобще да не е изпратено от доставчика по доставката. Това налага извода, че доставчикът следва да разполага с годни доказателства, че кредитното известие е получено от съответния получател по доставката.
Предвид изложеното до тук се налага извода, че само по себе си неотразяването от страна на получател по доставката на кредитното известие не е основание за непризнаването му при доставчика по доставката.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.