Писмо с Изх. № 53-04-390; 16.07. 2020 г.; ЗДДС чл. 25, ал. 7; чл. 113, ал. 4;

Изх. № 53-04-390
16.07. 2020 г.

ЗДДС чл. 25, ал. 7
чл. 113, ал. 4

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-390/18.05.2020 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
…..е регистрирано по ЗДДС. В качеството си на продавач дружеството възнамерява да сключи предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – магазин, намиращ се в процес на изграждане. Купувач по договора ще бъде друго търговско дружество, регистрирано по ЗДДС. Имотът ще бъде изграден на етап груб строеж след сключването на предварителния договор. В изпълнение на договора купувачът ще преведе 10% от договорената продажна цена по специална банкова сметка под условие, ескроу сметка. Сумата ще бъде освободена от банката след въвеждането в експлоатация на сградата, в която магазинът се намира. След удостоверяването на завършеността на етапа груб строеж продавачът ще предостави на купувача достъп до магазина, за да може последният да извърши необходими довършителни работи в него. След издаването на акт образец 15 по смисъла на Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба №3), преди издаване на разрешението за ползване, купувачът ще преведе останалите 90% от продажната цена по ескроу сметката. След подписването на нотариалния акт и издаването на разрешение за ползване на сградата сумата в специалната сметка ще бъде освободена в полза на продавача.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
В кой момент става изискуем дължимият данък и възниква задължение за продавача да издаде фактура?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
В конкретния случай по силата на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 данъчното събитие за доставката ще възникне на датата на прехвърляне на собствеността, т.е. на датата на сключване на нотариалния акт. На същата дата данъкът ще стане изискуем и за продавача ще възникнат задълженията да документира доставката и да начисли данъка.
Изключение относно момента на изискуемостта на данъка е предвидено в ал. 7 на чл. 25, според която в случаите на извършено авансово цялостно или частично плащане данъкът става изискуем за размера на плащането в момента на неговото получаване. Същото изключение е предвидено и в чл. 113, ал. 4 от ЗДДС по отношение документирането на авансовото плащане. Видно от тези разпоредби, на датата на получаване на авансовото плащане за продавача възникват задълженията да документира плащането и да начисли данък върху неговия размер, така както при възникнало данъчно събитие. Съобразно изложената фактическа обстановка, обаче, уговорените между страните плащания не могат да бъдат третирани като авансови и не могат да породят изискуемост на данъка, нито задължение за издаване на фактура. Това е така, тъй като плащанията ще бъдат направени по начин, че продавачът да не може да се разпорежда с платените суми. Това обстоятелство рефлектира върху характера на плащанията, придавайки им значението на депозити, гаранции за изпълнението на задълженията на купувача, но не и на авансови плащания със съответните данъчноправни последици. Възможност да се разпорежда с платеното продавачът ще има след осъществяването на условията, от които зависи освобождаването на сумите в негова полза. Поради това до този момент не може да се счита за изпълнено установеното в чл. 25, ал. 7 и чл. 113, ал. 4 от ЗДДС условие за получаване на плащането от доставчика, което е предпоставка за възникването на изискуемостта на данъка и задължението за документиране.
Уговореното условие за въвеждане на магазина в експлоатация, като предпоставка за освобождаването на платените суми в полза на продавача, е ирелевантно за момента на настъпване на изискуемостта на данъка. Това е така поради факта, че законът не придава на окончателното плащане значението на необходима предпоставка за настъпване на изискуемостта. Казано по друг начин, възможно най-късният момент, на който настъпва изискуемостта и възникват задълженията на продавача да документира доставката и да начисли данъка, е датата на възникване на данъчното събитие. Поради това в конкретния случай дружеството продавач следва да документира и обложи извършената доставка по реда на ЗДДС в срока по чл. 113, ал. 4 от закона, считано от датата на сключване на нотариалния акт.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на
чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар