Писмо с Изх. № № 26-Т-166; Дата: 21.09.2018 год.; ДОПК, чл. 128; ДОПК, чл. 129; ДОПК, чл. 169, ал. 3а; ЗМДТ, чл. 4.; В Централно управление на Националната агенция за приходите (Н

Изх. № № 26-Т-166
Дата: 21.09.2018 год.
ДОПК, чл. 128;
ДОПК, чл. 129;
ДОПК, чл. 169, ал. 3а;
ЗМДТ, чл. 4.

В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше запитване, заведено с …………………………, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Със свое Решение № … от 09.07.2018 г. по адм. дело № 9063/2017 г. Върховният административен съд (ВАС) е отменил Акт за установяване на задължения № … от 18.12.2015 г. (потвърден от първоинстанционния Административен съд – ….), в частта относно определените размери за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., за недвижим имот, находящ се в гр. ……, дължими от касационния жалбоподател.
През 2016 г. от страна на лицето, на което е издаден оспорения акт, са постъпили плащания, с които по реда на чл. 169, ал. 3а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са погасени задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за този период.
Тъй като по силата на постановеното решение ВАС е счел, че за посочения период лицето не е било данъчно задължено и неправилно са му начислени местни данъци и такси върху имота, постъпилите от него суми са недължимо платени.
Във връзка с изложената фактическата обстановка е поставен следният въпрос:
Възможно ли е на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК недължимо внесените суми да бъдат прихванати за други изискуеми задължения. Подлежат ли на възстановяване и изтекла ли е давността за това?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно чл. 128 от ДОПК, във връзка с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Правото на лицето да подава искане за прихващане или възстановяване е обвързано със срок, доколкото искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 129, ал. 1 от ДОПК). В повечето случаи годината на възникване на основанието за възстановяване не съвпада с годината на внасяне, плащане или събиране на сумите, по отношение на които се претендира възстановяване. Именно поради това в текста на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е посочено, че срокът тече от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, предвиждаща като основания за възстановяване влезли в сила административни или съдебни актове, когато с тях в полза на задълженото лице е признато право на получаване на суми, неправилно или недължимо платени, внесени или събрани, за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по тяхно писмено указание или становище, както и незаконосъобразно отказани за възстановяване суми.
В тези случаи следва да се приеме, че срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за претендиране на възстановяване или прихващане на сумите тече от влизане в сила на съдебния или административен акт, с който в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на сумите.
В случая, посочен в запитването, се сочи, че платените суми са определени като дължими в резултат на незаконосъобразен административен акт, съгласно постановеното съдебно решение. Следователно срокът, в който може да бъде поискано възстановяване или прихващане с тях, следва да се приеме, че тече от първи 1 януари на годината, следваща годината на влизане в сила на съдебното решение, тъй като по силата на същото е възникнало основание да се иска тяхното възстановяване.
По отношение на възможността за извършване на прихващане нормата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК е приложима в конкретния случай, т.е. първо трябва да се извърши прихващане със задължения на лицето, ако има такива, и след това, при наличие на остатък, той да бъде възстановен.

ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

корекция на ползван данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за начислен данък за получени доставки на услуги по договор за лизинг с опция за прехвърляне на правото на собств

.№ 26-Д-33Дата:09.11.2012 г. ЗДДС, чл. 2, т. 1; ЗДДС, чл. 8; ЗДДС, чл. 9, ал. 2, т. 1; ЗДДС, чл. 9, ал. 3, т. 2;

Прилагане на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и осигурителното законодателство.

ОТНОСНО: Прилагане на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и осигурителното законодателство. Във връзка с постъпило запитване вх. № 20-25-82/22.11.2017

Вх. № М-26-И-505

Вх. № М-26-И-505Дата: 10.10.2019 г.ЗДДФЛ: чл. 4; чл. 5; чл. 8, ал. 6, т. 9;чл. 37, ал. 1, т. 9; чл. 38, ал. 1, т.

прилагане на чл. 35 от ЗДДС

Изх. № 26-Х-6Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Относно: прилагане на чл. 35 от ЗДДС Уважаеми г-н,Във връзка с ваше писмено запитване с вх. № 26-Х-6/27.02.2007 г.,