Изх. № М-24-37-5
Дата: 03.04.2019 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, член 11, параграф 3, буква „а“;
Регламент (ЕО) №883/2004, член 12, параграф 1;
Регламент (ЕО) №987/2009, член 15, параграф 1.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Във Ваше писмено запитване, прието с вх. №М-24-37-5/28.01.2019 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството „X” е сключило договор за съвместна дейност с чешката фирма “Y”. Целта на договора е двете страни по него, с общи усилия, средства, техника и персонал, да извършват транспортна дейност на товари по река Дунав. Българското дружество се ангажира с цялостното обезпечаване на екипажите, необходими за осъществяването на дейността по договора, като условията по него са изложени в приложеното към писмото копие.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Може ли да бъде издадено удостоверение А1 за приложимо българското законодателство за командированите екипажи в чужбина?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност). Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави членки за посочения в него период.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка.
Такава е разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка.
Първото изискване е преди командироването лицето да е подчинено на законодателството на изпращащата държава членка.
Следващото изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава членка.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице през целия период на командироване.
Четвъртото изискване е лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице.
Последното задължително условие е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия се извършва от компетентната териториална дирекция на НАП, като всеки конкретен случай се разглежда и преценява сам за себе си.
Критериите за съществена дейност са посочени в Решение А2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност.
Част от тях са мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броят на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка, мястото, където са наети командированите работници и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с клиенти – от друга, оборотът за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави-членки и броят на договорите, изпълнени в изпращащата
Липсата на реализиран от работодателя оборот на територията на изпращащата държава членка изключва обичайно извършване на съществена част от дейността му на нейна територия. Оборот, реализиран от работодателя на територията на изпращащата държава в размер на 25% от общо реализирания за предходните 12 месеца, може да се разглежда като достатъчен индикатор за наличие на съществена дейност.
Лицата, които са командировани от своя работодател да извършват работа от негово име на територията на друга държава членка, могат да останат подчинени на законодателството на изпращащата държава, при условие че е налице пряка връзка между тях и изпращащия работодател, която да бъде запазена за целия период, за който са изпратени. Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, при тълкуването на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, е определила, че наличието и поддържането на пряка връзка е решаващо условие за прилагането на цитираната разпоредба и е указaла индикативен списък от критерии, въз основа на които се установява изпълнението на това условие. Те включват:
* отговорност за наемането;
– договорът да бъде в сила за целия срок на командироване;
– правото на прекратяване на трудовия договор (уволнението) трябва да бъде само на командироващото предприятие;
– командироващото предприятие трябва да си запази правото да определя естеството на работата, извършвана от командирования работник или служител, не по отношение на подробностите за вида на предстоящата работа и начина, по който тя следва да бъде извършена, а в по-общ план за определяне на крайния продукт на тази работа или на основната услуга, която ще бъде предоставяна;
– задължението за възнаграждение на работника или служителя е на предприятието, което е сключило трудовия договор;
– правото на налагане на дисциплинарни мерки на наетото лице е на командироващото предприятие.
Критериите за наличието и поддържането на пряка връзка се разглеждат и анализират в тяхната съвкупност. В зависимост от спецификата на всеки конкретен случай допълнително могат да се приложат и други критерии.
В конкретния случай, видно от изложеното в писмото и приложения договор за съвместна дейност, българското дружество единствено ще предоставя работна сила на чешкото дружество и в този случай пряката връзка между работодателя в България и изпратените работници се прекъсва от момента на предоставянето им на чешкото дружество.
При това положение разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 в конкретната хипотеза е неприложима и изпратените работници не могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство за периода на командироването.
В заключение е важно да се подчертае, че предприятие, установено в България, което командирова наети лица, за да работят на територията на друга държава членка, информира за това компетентната териториална дирекция на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Компетентната териториална дирекция на НАП извършва задълбочена преценка за изпълнението на всичките 5 задължителни условия, предвидени в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, не се издава удостоверение А1 и спрямо командированите заети лица се прилага основното правило, т.е. те ще бъдат подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/