Писмо с Изх. № М-94-П-324; Дата: 14.05.2020 год.; ЗДДФЛ, чл. 4; ЗДДФЛ, чл. 24; ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1; ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 2; КСО, чл. 10.; ТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона

Изх. № М-94-П-324
Дата: 14.05.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 24;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 2;
КСО, чл. 10.

ТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социалното осигуряване (КСО)

Във Ваше писмо, заведено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. №М-94-П-324 от 24.04.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В качеството си на счетоводител, упражняващ свободна професия, отправяте запитване по следния казус: физическо лице, български гражданин с постоянен и настоящ адрес в България, отговаря на условията на т. 54 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, където е дадена дефиниция на понятието „морско лице” за целите на този закон. В конкретния случай лицето работи по трудов договор с Датска корабоплавателна компания, която е собственик на кораби, плаващи под Сингапурски флаг. Работодателят не удържа и не внася осигуровки и данък на лицето, като това изрично е упоменато в трудовия му договор с въпросната компания. Трудовият договор е сключен без посредничество от българска компания. Цялата комуникация с работодателя се осъществява по телефон и интернет (e-mail).
Във връзка с описаната фактическа ситуация поставяте следните въпроси:
1. Какъв е редът лицето да може да си внася осигуровки в България и да се облага с данък като подава годишна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
2. В случаите на пребиваване извън България за повече от 183 дни за календарна година, същото лице дължи ли данък в България и следва ли да подава годишна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
3. Когато чуждестранното дружество – работодател няма регистрация в НАП и не му е издаван служебен номер от НАП, какво следва да се впише в Приложение 1, Част III – Данни за платеца на дохода по Част I, т. 1.1. от Декларация по чл. 50?

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В писмото Ви липсват такива данни. В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставените въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу.

1. По прилагането на ЗДДФЛ
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Видно от цитираната разпоредба, критериите, въз основа на които физическото лице се определя като местно, са изброени алтернативно, т.е. достатъчно е то да попада в една от посочените по-горе хипотези, за да се счита за местно по смисъла на българското законодателство. Изключение е регламентирано единствено за случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно – не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). Доколкото не е посочено друго, в конкретния случай може да се допусне, че центърът на жизнените интереси на физическото лице е в България и на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗДДФЛ то ще се дефинира като местно, независимо от дните на пребиваването му в страната. Това означава, че лицето ще подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ, както за доходи от източници в страната, така и от чужбина.
По смисъла на § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ, като трудови правоотношения за целите на този закон се определят и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната, какъвто е и конкретният казус. Когато чуждестранното лице не може да се определи като работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, задължението за определяне на дължимия данък за доходите, получени по този тип правоотношения, е на местното физическо лице, като на основание чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ, то е задължено да подава годишна данъчна декларация. Иначе казано, в тези случаи дължимият данък се определя и внася от физическото лице, като за целта се подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Във връзка с попълването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., следва да имате предвид, че когато платецът на дохода по трудовото правоотношение не е със статут на работодател по смисъла на ЗДДФЛ, не е необходимо за него да се описват данни при попълването на Част ІІІ в Приложение № 1 към формуляра. В тези случаи доходите с код 103 (доходи от правоотношения като морско лице) се посочват само като обща сума на ред 4 в Част ІІІ на Приложение № 1, т.е. ред 1.1 не се попълва, като в този смисъл са и дадените указания към утвърдения образец.
1. По прилагане на осигурителното законодателство:
Легалната дефиниция на „морско лице” за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби на КСО. „Морско лице” е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава–членка на Европейския съюз (ЕС), независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
В легалната дефиниция се съдържат задължителните условия, които трябва да са кумулативно изпълнени, за да се разглежда едно физическо лице като „морско лице”. Неизпълнението на някое от тях води до неприложимост на правните разпоредби, касаещи тази категория осигурени лица.
В случай че корабът е вписан в регистъра на корабите на държава, която не е член на ЕС, не може да се приложи редът за осигуряване, определен в КСО за морските лица.
В най-общия случай българските граждани, работещи за чужд работодател на борда на плавателен съд под флага на държава, която не е член на ЕС, ЕИП или Швейцария, не подлежат на задължително осигуряване по КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Тъй като не попадате в някоя от хипотезите на чл. 4 или 4а от КСО, Вие не подлежите на задължително осигуряване и за Вас не се дължат осигурителни вноски по българското законодателство.
Възможност за осигуряване е предвидена с разпоредбата на чл. 16 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, съгласно която лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който действа като осигурител за лицето, желанието да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица декларират пред посредника датата, от която искат да бъдат осигурявани, или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар