Изх. №17-00-1
20.09.2018 г.
§1, т. 83 от ДР на ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
„Х“ АД придобива стоки (съоръжения, машини и оборудване), които са били обезпечение по отпуснати от банката кредити. Стоките не са заведени счетоводно като дълготрайни материални активи, за тях не се начисляват амортизации, а са заведени като стоки, държани за продажба и се отчитат по реда на МСС 2 – Материални запаси.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Описаните стоки, различни от недвижими имоти и превозни средства, които не са заведени като дълготрайни активи, а се отчитат като стоки и са с данъчна основа при придобиване равна или по-голяма от 5 000,00 лв., отговарят ли на определението за дълготрайни активи по смисъла на §1, т. 83 от ДР на ЗДДС?
2. Какво се има предвид във формулировката на определението за дълготрайни активи по ЗДДС – стоки и услуги, които биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
За да бъде определена дадена стока, като дълготраен актив за целите на ЗДДС е необходимо да отговаря на даденото определение в §1, т. 83 от ДР на ЗДДС.
Съгласно §1, т. 83 от ДР на ЗДДС „Дълготрайни активи“ са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице:
а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква „з“, и
б) (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) различни от посочените в буква „а“ стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000,00 лв.
Съгласно §1б от ДР на ППЗДДС за целите на § 1, т. 83, буква „б“ от допълнителните разпоредби на закона при определяне на стойността при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв., не се включва данъкът върху добавената стойност.
От даденото определение недвижимите имоти по т. 82 и превозните средства по т. 49, с изключение на тези по буква „з“ винаги са дълготрайни активи за целите на ЗДДС, независимо от данъчната основа при придобиването им и от начина на завеждането им в счетоводството на дружеството. За останалите стоки и услуги извън посочените е въведен стойностен праг и условие – които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО.
Съгласно изложената фактическа обстановка, описаните стоки не се отчитат от задълженото лице като дълготрайни активи, а са заведени като стоки, държани за продажба, следователно не отоварят на условието и не следва да се считат за дългортайни активи по смисъла на §1, т. 83 от ДР на ЗДДС.
По отношение на израза „стоки и услуги, които биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО“ без претенции за изчерпателност в обхвата на понятието се включват стоки и услуги на данъчнозадължени лица по смисъла на ЗДДС, които нямат задължение да формират дълготрайни активи по реда на ЗКПО. Така например данъчнозадължени лица по ЗДДС, които не са предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч), респекивно не са задължени да водят счетоводство и да формират дълготрайни активи, но използват стоки и услуги, които биха се определили като дълготрайни активи по реда на ЗКПО, ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.