Писмо с Изх. №17-00-2; 06.07.2020 г.; чл. 79, ал. 1 от ЗДДС; чл. 79, ал. 2 от ЗДДС; чл. 79, ал. 3 от ЗДДС; чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС; чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС

Изх. №17-00-2
06.07.2020 г.

чл. 79, ал. 1 от ЗДДС
чл. 79, ал. 2 от ЗДДС
чл. 79, ал. 3 от ЗДДС
чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС
чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Основна дейност на „Х“ ЕАД (Дружеството) е предоставяне на активи за ползване на лизингополучатели при условията на финансов лизинг.
В изпълнение на ЗДДС и Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), дружеството е извършило корекция на ДДС, начислен и заплатен при покупката на лизингови вещи, които са погинали в следствие на пожар. Въз основа на извършената корекция, изчисленият съгласно чл. 79 от ЗДДС данък, е внесен от дружеството и на договорено основание е дължим от конкретния лизингополучател по сделката.
Дружеството е извършило корекцията на ДДС по отношение на погиналото имущество на 27.02.2020 г., въз основа на предоставени документи от лизингополучателя, а именно: Становище от застрахователя на оборудването, предмет на договора за лизинг и Постановление по досъдебно производство дознание №……/2019 по описа на отдел КП при ОД на МВР – гр. ……….
Към настоящия момент, лизингополучателят е предоставил на дружеството, две експертни становища, част от приобщените в наказателното производство доказателства: Електротехническа експертиза и Тройна пожаро-техническа експертиза, които подробно изследват настъпилите обстоятелства, състоянието на всички инсталации и причинно-следствените връзки за възникване на пожара.
В запитването е изложено, че съгласно Постановление № ………/2019 от 05.11.2019г. на Окръжна прокуратура по наказателното производство по досъдебно производство – дознание №……../2019 по описа на отдел КП при ОД на МВР – гр. ………, водено за престъпление по чл. 330, ал.3 от Наказателния кодекс (НК) и на основание експертните становища, както и на всички останали данни, събрани в хода на дознанието, компетентните органи не са установили доказателства, които да обосноват виновно поведение за извършено престъпно посегателство от общ характер, било то умишлено или непредпазливо.
На 27.02.2020 г., на база представените документи, дружеството е приложило ЗДДС консервативно, предвид несигурността в третирането на ситуацията, като е извършло корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС или в случая е приложимо ограничението по чл. 80, ал. 2, т.1 или т. 2 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
В чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е указано, че за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в тази разпоредба на закона.
В чл. 80 от ЗДДС са предвидени случаи, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит. По-конкретно съгласно, чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС корекции по чл. 79 от закона не се извършват в случаите на:
– унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила (чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС) и
– унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката (чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС).
Корекции на ползвания данъчен кредит не се извършват и в случаите, при които от началото на годината, в която е упражнено правото за неговото ползване, са изминали 5 години (чл.80, ал.1, т.3 на ЗДДС).
По отношение хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, следва да се посочи, че в ЗДДС не е дадено определение на понятието “непреодолима сила”.
За целите на данъчното облагане, съдържанието, което се влага в понятието “непреодолима сила” следва да се извлича от разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), съгласно който “непреодолима сила” е “непредвидено или непреодолимо събитие от извънреден характер”.
Съдебната практика квалифицира като “непреодолима сила” природните бедствия (Решение № 282/ 11.01.2005 г. на ВАС, Решение № 12041/ 19.12.2003 г. на ВАС и др.). Като непреодолима сила следва да се квалифицират природни явления, като земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, пожари, продължителни суши и епидемии, радиационно, химическо и бактериологично заразяване, когато са причинени жертви и тежки щети на собствеността или са застрашени здравето и животът на населението.
Освен природни явления, непреодолима сила могат да бъдат и събития и явления от обществения живот – военни действия, правителствени забрани, ограничаващи износа (ембарго), епидемии, стачки, хиперинфлация и т. н.
Непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни едно задължение. Неизпълнението не трябва да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Обективна невъзможност да се изпълни задължението е налице, когато то не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице.
Следователно, за да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила, същото трябва да има извънреден характер за данъчно задълженото лице, да е случайно по своя произход, непредвидено и непредвидимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето, но да не се дължи на причини, за които последното отговаря. Съществен елемент на непреодолимата сила е, че събитието и неговите последици биха настъпили и при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от добрия търговец в дадена сфера на дейност. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно.
По отношение хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, следва да се посочи, че легално определение на понятието „авария“ е дадено в § 1, т. 3 от ДР на Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Съгласно посочената разпоредба аварията „е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека.”.
Относно другия използван в нормата термин „катастрофа“, то дефиниция, на същия в българското законодателство е дадена единствено в § 1, т. 12 от ДР на Закона за държавните резерви и военновременните запаси (ЗДРВЗ). Според посочената разпоредба катастрофата е „събитие, явление или процес на действието на разрушителни сили, довели до мащабни, тежки или унищожителни последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, изискващи незабавни и възстановителни интервенции”.
По сходен казус е поставено Решение на ВАС №6915/09.06.2016 г. ВАС е приел, че пожарът е събитие, което отговаря на понятието непреодолима сила, чиято регламентация е дадена в чл. 306, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), съгласно която непреодолима сила представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.
Също така, съгласно решението на ВАС №6915/09.06.2016 г., (по отношение на пожар на автомобил), е указано, че ако лицето предполага извършване на умишлен палеж, би взело съответните мерки за съхранение на автомобила си, но в нормалното ежедневие, да се изисква по принцип съхранение на автомобил по начин по който би се предотвратил умишлен палеж, е извън волята на законодателя, вложена в определението на непреодолима сила.
Доколкото не е установено виновно поведение на дружеството и лизингополучателя и безспорно е установено, че унищожаването на автомобила е причинено от пожар, който не е могъл да бъде предотвратен и в тази връзка представлява непреодолима сила е прието, че е налице хипотезата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
От изложеното следва, че за описания във въпроса случай е възможно да бъде приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, по силата на която корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, но дружеството следва да разполага с доказателства в подкрепа на обстоятелството, че не се установява виновно поведение.
Следва да се има предвид, че в ЗДДС, както и в ППЗДДС не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, с които следва да разполага лицето за доказване на обстоятелствата по чл.80, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗДДС. В тази връзка, за доказателства могат да послужат всякакви документи, издадени от компетентни органи, от преценката на които може да се заключи, че унищожаването, липсата или брака, причинени от непреодолима сила не са по вина на лицето, което е ползвало данъчния кредит. Доказателствата подлежат на преценка и анализ от органите по приходите при извършване на последваща ревизия или проверка за периода, в който за конкретното имущество е настъпило съответното обстоятелство – унищожаване, липса или брак.
По отношение на документите доказващи липсата на вина – в случаите, когато няма образувано производство, срещу собственик, лизингополучател, управител или друго лице от дружеството, за което може да се предположи, че е действало по указание на собствениците или управляващите дружеството, за умишлено престъпление пряко свързано с причиняването на пожара, следва наличните документи да се приемат за достатъчни. Когато такова производство започне към един по-късен момент и завърши с осъдителна присъда или освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, то към датата на влизането им в сила, следва да се направи корекция по реда на чл.79, ал. 1 от ЗДДС.

5/5

Вашият коментар