Изх. №20-00-109
24.03.2020 г.
КСО – чл. 6, ал. 11
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 6
ЗЗО – чл. 40, ал. 8
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-109/09.03.2020 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Управителят на „А“ ООД има сключен договор за управление с договорено възнаграждение от 01.07.2017 г. и за него дружеството внася задължителни осигурителни вноски върху максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година.
От 01.06.2019 г. лицето има сключен договор за управление и с друго дружество, което също внася задължителни осигурителни вноски върху максималния месечен осигурителен доход.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Каква е поредността на доходите при определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход за физическото лице и кое дружество следва да внася задължителните осигурителни вноски?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със ЗБДОО се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината (основание чл. 3, ал. 1, изр. 1-во от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Лицата, упражняващи трудова дейност като управители на търговски дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО).
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималният месечен размер на осигурителния доход.
Поредността на доходите, върху които се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) е определена в разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, съгласно която за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от кодекса, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда (КТ) или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Разпоредбата не урежда хипотезата за ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, когато осигурените лица получават доходи от дейности, за които подлежат на осигуряване само на едно от основаията по чл. 4, ал. 1 от КСО. В тези случаи сборът от доходите се ограничава до максималния месечен размер на осигурителния доход, с оглед хронологичното възникване на правоотношението или основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от кодекса при съответния осигурител. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 4 от НЕВДПОВ, съгласно която, когато лице упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от кодекса.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд „Пенсии“ на ДОО, с изключение на тези, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ), съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО (аргумент чл. 157, ал. 6 от КСО).
На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски за управителите на търговски дружества се определят и внасят на база дохода, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО. За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО (основание чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 8 от ЗЗО).
Предвид гореизложеното, за физическото лице, упражняващо трудова дейност като управител в две търговски дружества, с които има сключени договори за управление с договорено възнаграждение, задължителните осигурителни вноски се внасят върху сбора от осигурителните му доходи, формирани поотделно за всяко едно от дружествата, но общо върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. С оглед ограничаване на месечния осигурителен доход до максималният размер, следва да се вземе предвид поредността на сключване на договорите, т.е. дава се предимство на правоотношението, което е възникнало по-рано. Когато по първия сключен договор за управление е достигнат максималния месечен размер на осигурителния доход, върху останалите доходи, не се дължат задължителни осигурителни вноски. В случай, че са внесени осигурителни вноски върху осигурителен доход по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО от второто дружество, тези вноски са неоснователно внесени.
В заключение следва да имате предвид, че недължимо платени или събрани суми за задължителни осигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 – чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка (чл. 129, ал. 1 и 2 от ДОПК). В случай, че се установят недължимо внесени задължителни осигурителни вноски, за тези периоди следва да бъдат подадени и коригиращи декларации, съгласно изискванията на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/2019 г.).
Настоящето становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.