Писмо с Изх. №20-00-170; 28.05.2019 г.; чл. 15, 65, 99, 108, 109 от ЗДДС ; чл.9, ал.7 ППЗДДС ;

Изх. №20-00-170
28.05.2019 г.
чл. 15, 65, 99, 108, 109 от ЗДДС
чл.9, ал.7 ППЗДДС

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-170/07.05.2019 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Норвежко юридическо лице (ЮЛ), регистрирано за целите на ДДС в България с идентификационен номер BG има намерение да прекрати своята българска ДДС регистрация, предвид следните фактически и правни обстоятелства:
Лицето доставя алуминиеви продукти на български бизнес клиенти. Продуктите се закупуват от доставчик в Словакия и се транспортират директно от доставчика на клиентите. Съгласно договорните условия на доставка доставчикът отговаря за транспортирането на стоките от Словакия за България;
Страните прилагат следното третиране от гледна точка на ДДС:
Доставчикът декларира вътреобщностна доставка (ВОД) към българския ДДС номер на ЮЛ. ЮЛ декларира вътреобщностно придобиване (ВОП) в своята българска ДДС декларация и отчита самоначисляване на ДДС. ЮЛ извършва местна доставка на клиента, която подлежи на облагане с ДДС в размер на 20 %.
Освен горепосочените операции (т.e. покупката на стоки и последващата доставка на същите стоки), ЮЛ не участва в други доставки на територията на България. Освен ДДС регистрацията си в България, ЮЛ е регистрирано за целите на ДДС и в Словакия, както и в Швеция.
Считате, че гореописаните операции не налагат регистрация по ДДС на ЮЛ в България. Имате намерение да използвате режима на тристранни операции чрез идентификационния номер по ДДС издаден от Швеция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
При какви обстоятелства чуждестранното лице може да се дерегистрира по ЗДДС?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По силата на чл. 15 от ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
Предвид новата ал. 7 на чл. 9 от ППЗДДС (ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г.) условието по чл. 15, т. 3 от закона се смята за изпълнено и когато посредникът е идентифициран за целите на ДДС в държава членка А или В, но е осъществил съответното вътреобщностно придобиване под идентификационен номер по ДДС, издаден от държава членка Б.
От изложеното следва, че независимо от обстоятелството, че ЮЛ е регистрирано за целите на ДДС както в държавата членка на прехвърлителя „А” (в случая Словакия) така и в държавата членка на придобиващия „В” (в случая България), ако извършва вътреобщностно придобиване (ВОП) под идентификационен номер по ДДС, издаден от държавата членка на посредника „Б” (в случая Швеция) ще са налице условията, при изпълнението на които се приема, че е налице тристранна операция.
В резултат от това ЮЛ осъществява ВОП под Шведския си идентификационен номер по ДДС с място на изпълнение на територията на страната в качеството на посредник в тристранната операция, което ВОП по силата на чл. 65, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, ще се третира като освободено от облагане с ДДС в България. Данъкът ще е изискуем от придобиващия в тристранната операция (чл. 82, ал. 3 от ЗДДС).
Предвид гореизложеното осъществените от ЮЛ ВОП няма да участват при формирането на оборот за регистрация по чл. 99 от ЗДДС, тъй като същите не се определят като облагаеми, а извършените към придобиващия в тристранната операция продажби няма да участват при формирането на облагаемия оборот за целите на регистрацията по чл. 96 от ЗДДС, предвид нормата на ал. 3 от чл. 96 на с.з., според която в облагаемия оборот не се включват доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 3 от ЗДДС, т.е. от придобиващия в тристранната операция.
Доколкото ЮЛ няма да извършва операции, чиито данъчни основи да бъдат вземани предвид при определяне на оборотите по чл. 96 и чл. 99 от ЗДДС за целите на задължителната регистрация на посочените основания, то за целите на дерегистрацията му следва да се съобразят правилата на ЗДДС и ППЗДДС уреждащи доброволната дерегистрация.
Обстоятелствата и условията, при които дадено регистрирано по ЗДДС лице може да се дерегистрира, са определени с разпоредбите на чл. 108 от ЗДДС, а процедурата на това – с чл. 109 от закона. По принцип основанията за дерегистрация по желание на лицето зависи от вида на неговата регистрация.
В конкретния случай, ЮЛ е регистрирано по ЗДДС считано от 31.03.2016 г. на основание чл. 100, ал. 1 във връзка с чл. 133, ал. 2 от ЗДДС. Чуждестранното лице, не е установено на територията на Република България по смисъла на смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС (няма „постоянен обект” на територията на страната по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС), но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС основание за дерегистрация по избор за лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, 97б, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1, възниква когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация. На основание чл. 108, ал. 2 (изм. – ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регистрираните лица по избор съгласно чл. 100 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1 по-рано от 12 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон.
Регистрацията на чуждестранно лице, регистрирано на основание чл. 133, се прекратява при наличие на общите условия на ЗДДС за дерегистрация (чл. 134, ал. 1 от ЗДДС). Съгласно ал. 2 на чл. 134 дерегистрацията се извършва по реда на чл. 109 от закона.
При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби, следва че в конкретната фактическа обстановка ЮЛ, може да се дерегистрира доброволно, когато са изпълнени кумулативно следните условия:
– облагаемият му оборот за предходните 12 месеца преди текущия е под 50 000 лв.
– изминали са 12 месеца от началото на годината, следваща годината му на доброволна регистрация.
Лицата, които се дерегистрират по избор сами избират кога да подадат заявление за дерегистрация до компетентната ТД на НАП. Заявлението (което се подава по образец – приложение № 8 от ППЗДДС) трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в чл. 77 от ППЗДДС.
Самата дерегистрация се извършва след проверка на основанието за дерегистрация от страна на компетентните органи по приходите в срок 7 дни от постъпване на заявлението (чл. 109, ал. 4 от ЗДДС). В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията (чл. 109, ал. 4 от ЗДДС). Съгласно чл. 109, ал. 7 от закона в случаите по ал. 2 за дата на дерегистрацията се смята датата на връчването на акта по ал. 5 за дерегистрация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *