Изх. №20-00-240
02.06.2020 г.
чл. 7, ал. 1 от ЗДДС
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
чл. 20, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството ще доставя за Франция предпазни маски от памучен плат. Получател по доставката е община във Франция, която не е регистрирана по ДДС и съответно няма валиден ДДС номер.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Каква фактура следва да бъде издадена от българското дружество – фактура за извършена вътреобщностна доставка на стоки с начислен ДДС в размер на 0% или фактура с начислен ДДС в размер на 20%?
2. В случая приложима ли е някоя от разпоредбите на Глава двадесет и трета от ЗДДС – Прилагане на международни договори и възстановяване на данък на лица, неустановени на територията на страната?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и поносимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи място на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до територията на Европейския съюз (ЕС) е с място на изпълнение на територията на РБългария и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка.
За да се приложи нулева ставка на данъка за доставките с място на изпълнение на територията на страната е необходимо да е изпълнена някоя от хипотезите регламентирани в ЗДДС, която определя прилагането на този размер данъчна ставка.
Предвид зададения втори въпрос, в Глава двадесет и трета от ЗДДС, са предвидени различни хипотези, при които за определени доставки с място на изпълнение на територията на страната и при определени условия се прилага нулева ставка на данъка. Съгласно изложената фактическа обстановка, получател по доставката ще е община във Франция, която не е регистрирана за целите на ДДС в тази държава членка. Предвид обстоятелстовто, че получател е община във Франция, а не някое от лицата предвидени в Глава двадесет и трета от ЗДДС и доколкото няма международно споразумение, договор, спогодба, конвенция или друго подобно, което да предвижда освобождаване от данък върху добавената стойност за доставки на този вид стоки, по които получател е конкретната община във Франция, в случая разпоредбите на Глава двадесет и трета от ЗДДС са неприложими.
Друга, хипотеза при която може да бъде приложена нулева ставка на данъка при транспортиране на описаните в запитвнато стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, е разписана в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно посочената правна норма, вътреобщностна доставка на стоки (ВОД) е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. На основание чл.53, ал. 1 от ЗДДС извършените ВОД са облагаеми с нулева ставка на данъка. При извършване на ВОД на стоки, за дружеството доставчик възниква задължение за подаване на VIES-декларация в съответствие с чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и чл. 117 от Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС).
Прилагането на нулева ставка за ВОД е допустимо само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката, стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на страната и получателят е данъчно-задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, който е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. В тази връзка налице е основание за облагане на доставките на стоки с нулева ставка за ВОД, в случай, че:
– общината във Франция е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставила идентификационния си номер по ДДС на доставчика.
– стоките се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка.
– българското дружество разполага с документите, посочени в чл. 45 от ППЗДДС.
– доставчикът е подал VIES-декларация по чл. 125 от ЗДДС съдържаща точните данни за съответната доставка, освен ако доставчикът може да обоснове причината за допуснатите от него пропуски или грешки, включително когато в следваща VIES-декларация лицето е отстранило същите.
Тъй като съгласно изложеното в запитването общината във Франция не е регистрирана за целите на ДДС и не разполага с валиден ДДС номер, не може да се приложи разпоредбата, даваща право за прилагане на нулева ставка на данъка, във връзка с ВОД на стоки.
Предвид обстоятелството, че мястото на изпълнение на доставките към общината във Франция е на територията на страната и не попада в изрично посочените, като освободени доставки по Глава четвърта от ЗДДС, и облагаемите доставки с нулева ставка на данъка, доставката е облагаема с размер на данъка в размер на 20%. В този случай, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка (чл. 82, ал. 1 от ЗДДС) и за българското дружество възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност за доставките, като издаде фактура с начислен ДДС в размер на 20%.
Следва да се има предвид, че когато получател по доставка е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва, приложение може да намери разпоредбата на чл.14 от ЗДДС, ако са налице условията визирани в тази норма. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС дистанционна продажба на стоки е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
а) не са нови превозни средства, или
б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
На основание чл. 20 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 от същия закон е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.
Важно е да се отбележи, че на основание чл. 20, ал. 5 от ЗДДС, когато не са налице условията на ал. 1, т. 2 от разпоредбата, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.
Като цяло, дистанционни продажби се осъществяват от регистрирано за целите на ДДС лице в страна членка на Европейския съюз, към нерегистрирано за целите на ДДС лице в друга страна членка на ЕС при спазване на горните условията, разписани в чл. 14 от закона. Дистанционните продажби се облагат по начало в страната на отправяне на стоките. При прехвърляне на определен стойностен праг на продажбите за текущата или предходната година, всички последващи доставки (включително доставката, с която прагът се надвишава), се облагат в държавата на пристигане на стоките. Самото облагане може да се извърши в държавата на пристигане на стоките и ако доставчикът се регистрира за целите на ДДС в тази държава членка за дистанционните продажби по избор, преди да е достигнал задължителния стойностен праг за регистрация. Прагът на продажбите, при надхвърлянето на който за доставчика възниква задължение за регистрация във връзка с дистанционни продажби в държавата членка по местоназначението на стоките, и дистанционните продажби с място на изпълнение на територията на държавата членка, където транспорта приключва, се определя от законодателството на всяка държава.
От момента, в който лицето достигне прага в другата държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на България, респ. за нея ще се начислява данък по ставката в съответната държава членка.
До момента, до който мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната, облагането се извършва чрез прилагане на данъчната ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС – 20 на сто в случай, че доставчикът е регистриран по реда на чл.96, ал. 1 от ЗДДС или по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, като в тези случаи декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажби се извършва по общия ред на закона.
Доставка с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки при условията на дистанционни продажби се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка, на основание чл. 79, ал. 3, т. 2 от ППЗДДС.